Икономисти: Стига вече с този 15-ти септември

Сред най-устойчивите репери в организацията на времето за всички родители, ученици и учители у нас e датата 15-ти септември – началото на учебната година и край на лятната ваканция. Да се замислим обаче дали не е време да не изместим тази неизменна котва с няколко седмици по-рано – от това могат да спечелят само постиженията на учениците, които днес са на дъното на международните сравнителни изследвания. Мнението е на икономистите от Института за пазарна икономика.

Нека първо разгледаме международния опит. Последното проучване на Eurydice, посветено на разпределението на ваканциите и учебното време към учебната 2023/24 сочи, че сред европейските държави няма ясна установена практика за стартирането на учебната година. При някои държави като Финландия, Швеция и Дания, както и някои провинции на Германия,  това се случва още в средата на месец август; в останалите изглежда, че "консенсусът“ е занятията на учениците да започват в началото на септември. За сравнение, по-късно от българските ученици започват училище единствено тези в Малта.

От не по-малко значение е и разпределението на ваканциите – българският модел залага на много дълга лятна ваканция, но другите периоди на почивка от учебния процес през годината са малко и кратки. За сметка на това, повечето европейски образователни системи залагат на по-голям брой ваканции с по-кратка продължителност – често срещани са такива по средата на февруари, в началото на април и май, както и значително по-дълги от българската коледни ваканции.

Късното начало на учебната година и дългата лятна ваканция си имат своя цена – българските ученици прекарват чувствително по-малко време в училище в сравнение с връстниците си в почти всички европейски държави, както личи ясно от данните на Eurydice. Това е особено вярно за началното образование – средно 507 часа годишно, в сравнение с до 700-800 часа в повечето държави. В прогимназиалния етап образование разликата е по-малка – 736 часа в България в сравнение с 800-950 часа в повечето държави, но въпреки това повече от очевидна. Същевременно връзката между времето, прекарано в образование и постиженията на учениците е повече от очевидна, независимо дали допълнително време е прекарано в усвояване на допълнителен материал или затвърждаване на вече наученото.

Тези наблюдения ясно демонстрират нуждата от реформа в структурата на учебната година. Насоките са най-общо две – първата е промяната на разпределението на ваканциите в посока на по-чести, но кратки прекъсвания на учебния процес, за сметка на значително съкращаване на лятната ваканция. Втората, естествено следствие от първата е изтеглянето на началото на учебната година с няколко седмици по-рано. Реалистично изглежда това да е първата седмица на септември, но можем и да обсъдим и края на август.

От такава реформа на учебната година бихме могли да очакваме леки подобрения в постиженията на учениците. Връзката между времето, прекарано в образование и демонстрираните от учениците знания и умения е сред често проучваните теми (да речем, тук, тук, или тук, измежду много други), и повечето резултати сочат положителен ефект, особено що се отнася до децата от малцинствен произход и от бедни семейства. Това, разбира се, е пряко зависимо от начина, по който се ползва допълнителното време в училище и общото качество на образователния процес, но мерките в тази посока са отделна тема.

Разбира се, удължаването на учебната година е само първа стъпка към една много по-комплексна промяна в училищното образование, ако искаме то да повлияе положително. Ключова тук е ревизията и осъвременяването на учебните програми, съчетано с повишаване на автономността на учителите по отношение на структурирането на учебното съдържание. Не бива да се забравя и въвеждането на реална оценка на добавената стойност на училищното образование и интегрирането ѝ в модела на финансиране на училищата.