Софийската градска прокуратура няма да се яви на изслушване пред парламентарната комисия, която разследва обстоятелствата около скандала с Мартин Божанов-Нотариуса. Това става ясно от писмо на ръководителят ѝ Илияна Кирилова до председателя на комисията
Никола Минчев.
Тя му напомня, че има решение на Конституционния съд, според което депутатите не могат да питат за конкретни разследвания. Разкриването на следствена тайна може да се окаже пречка за делото, посочва се в него.
"Фокус" публикува целия текст на писмото без редакторска намеса:
Във връзка с Ваше писмо изх. № ВКМБ-49-453-103-9/11.03.2024 г., с което ме уведомявате за предстоящото на 14.03.2024 г. заседание на Временна комисия на Народното събрание за проверка на факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около Мартин Божанов, с тема: "Евентуално наличие на групи за влияние в Софийска градска прокуратура", Ви информирам следното:
В качеството ми на административен ръководител на Софийска градска прокуратура (СГП) съм служебно запозната, че се водят няколко досъдебни производства с предмет на доказване анонсираната тема за предстоящото заседание на Временната парламентарна комисия, в т.ч. и такива, по които има привлечени обвиняеми. Нещо повече, по едно от производствата вече има внесен и обвинителен акт. За предприетите действия, СГП своевременно е информирала българската общественост.
Имайки разрешение по чл. 198 от НПК дадох подробно интервю пред една медия, защото независимо от внушенията, които се нагнетяват в общественото пространство, че в прокуратурата като цяло работят "мафиоти" и "престъпници", СГП и изобщо прокуратурата вярва, че българската журналистика е тази, която стига най-бързо до българските граждани.
Изнасянето на друга информация по въпросните досъдебни производства, евентуален предмет на заседание на Временната парламентарна комисия, би могло да попречи на разследванията, както и да окаже влияние на хода на съдебното производство - нещо, което като прокурор не бих могла да допусна.
В този смисъл е и Решение № 6 на Конституционния съд (КС) от 06.06.2017 г., съгласно което "предоставянето по искане на Народното събрание на информация, представляваща следствена тайна…, по конкретно наказателно производство крие риск от препятстване на ефективността и шансовете за успешно финализиране на разследването, отговорност за което в крайна сметка носи прокуратурата. Създава се възможност да се стигне до осуетяване разкриването на истината в досъдебното производство. Осведомяването на депутатите за предмета на конкретно наказателно производство, за извършени действия по разследването, за събраните доказателства или за предстоящи процесуални действия може да доведе и до нарушаване на редица права, включително и на правото на личен и семеен живот по чл. 8 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, като част от националния правен ред, и то не само по отношение на обвинените лица, но и относно пострадали от престъпление, свидетели по делото, и на минималните стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпление.“
В Република България има конституционалисти, които за радост са още сред нас и които са ни учили, че правото е точна, почти математическа наука. Една изпусната запетая, една дума или изречение, казани не на място, а в резултат на желание за демонстриране на собствено его или в преследване на лични цели, може да има, а и вече има, негативни последици. Когато без мисъл се изричат тежки думи като "организирана престъпна група“, "мафия“, "корумпирани“, от страна на народни представители и други организации, това срива авторитета на всички държавни институции. И това е факт, защото всички ние знаем какво е доверието на българския народ в българските институции като цяло.
Наред с разпоредбите на НПК и цитираното решение на КС, които възпрепятстват разкриването на информация по водените в СГП досъдебни производства, използвам възможността да се присъединя и да Ви призова да се запознаете с Позиция на Асоциация на прокурорите в България, разпространена на 13.03.2024 г., според която "в една съвременна европейска държава се появи и битува сред обществото презумпция за виновност. Прибързаното тълкуване на обществените очаквания доведе именно до създаването на тези паралелни "разследващи“ формации, които твърдят, че търсят истината, но реално организират зрелища, в рамките на които магистрати биват унижавани
публично. Подобен подход не може да бъде подкрепен от Асоциацията на прокурорите в България, защото истината може да бъде установена само в рамките на обективно, всестранно и пълно, законосъобразно производство, от компетентен за това орган, а публичното унижение никога не подпомага този процес. Своеобразното "риалити“ рефлектира върху достойнството и работата не само на висшите органи на съдебната власт, но и на всеки български магистрат.“
Уважаеми г-н Минчев,
Обичайно в заседанията на ръководената от Вас Временна парламентарна комисия участие взимат и лица, спрямо които в СГП се водят наказателни производства, част от които са и в съдебна фаза пред Софийски градски съд (СГС). Мястото, в което прокуратурата води своята борба, излага своите тези и събраните доказателствени средства, е именно съдебната зала. Нещо повече, в крайна сметка действията на прокуратурата подлежат на съдебен контрол, а не и на парламентарен. Това е съобразно принципите за разделение на властите, които Ви призовавам заедно да спазваме.
Подчертавайки своето уважение към Народното събрание като най-висш орган на власт в парламентарната демокрация и именно заради авторитета на законодателната власт, следва да имате предвид, че формата на изслушване, която предполага свободни интерпретации и коментари от страна на присъстващите, може да има негативен ефект и да повлияе не само върху текущи разследвания, водени в СГП, но и спрямо вътрешното убеждение на съдебните състави по висящи съдебни производства.
Наред с всичко дотук, вярвам знаете, че съобразно разпоредбите на НПК, ръководената от мен Софийска градска прокуратура, се явява единствената в страната, в чиито компетенции влиза изготвяне и поддържане на обвинителни актове спрямо лица, ползващи се с имунитет, в т.ч. и народни представители. Намирам в това потенциален конфликт на интереси, който считам, че следва взаимно да избягваме като представители на законодателната и съдебната власти.
Съгласно конституционно регламентираното разделение на властите, изричното решение на Конституционния съд от 2017 г., както и законовите разпоредби, намирам явяването ми пред Временната парламентарна комисия за неподходящо, поради което се налага учтиво да отклоня поканата Ви. Правя това и с оглед гарантиране на независимостта на българските магистрати –съдии, прокурори и следователи, както и в защита на върховенството на правото.