Двойното гражданство, по принцип е един институт, който много малко държави в света, независимо от широко разпространеното в България мнение, допускат двойно гражданство. В Европа са 15-16 държави общо, които допускат такова. Обикновено малките държави нямат интерес да допускат двойно гражданство. Говоря малки и средни, каквито сме ние. Ние не сме малка, ние сме среден тип държава за Европа. Това каза за аудиокаста
"Това е България" на
"Фокус" Илия Лазаров, главен секретар на Съюза на демократичните сили и експерт по международни отношения.
"Защото, този тип държави, които са на национална основа изградени, не са мултинационални, не са емигрантски държави като Съединените щати и т.н. - имат стремеж да си запазят своето население и привилегиите за своето население. Двойно гражданство, например в Латинска Америка цялата от Мексико до Аржентина и Чили на юг, никоя от латиноамериканските държави не допуска двойно гражданство, защото ще бъдат изпомпани. Те по този начин си задържат и населението, освен това е въпрос и на национална сигурност. В Европа една от най-типичните държави, които автоматически прекратява своето гражданство, ако има данни за това, че има двойно гражданство, това е Австрия. Австрия е съизмерима с нас като държава и като територия, и като население", каза още той.
Двойното гражданство създава и един друг проблем, подчерта експертът.
"Италианците, например, третират двойното гражданство по друг начин. Те смятат, че когато техните, имат много голяма диаспора в целия свят, на различни вълни са се изселвали. Една голяма част не са въобще италиански граждани и те не ги касаят, те са културно-етнически. Но има една голяма част, които и до ден-днешен са си италиански граждани, там например се смята, че те трябва да бъдат уважавани. Но тяхната тежест в националната политика и в националното представителство се свежда до 15-16 депутата от 400 и няколко. Тоест, колкото и да са, а те са горе-долу почти колкото са в Италия, нали като население, тяхната тежест е минимализирана. Счита се така, защото те не живеят в държавата, не си плащат данъците и не допринасят за развитието на държавата, а де факто работят в други държави. Така че това са няколко от темите, които допускат двойното гражданство. Двойното гражданство, освен всичко друго, както беше прието в нашата Конституция сега, промените в Конституцията, е всеобхватно, тоест, включва всички държави в света, които допускат този момент да имаме двойно гражданство. Тоест, утре може да се появи казус: Някой, и то се касае само за депутати и за министри - казус се появява - българо-ирански гражданин, кандидатира се, избират го за народен представител. Той като народен представител има съответния допуск до класифицирана информация, би трябвало да има, при определени заседания, какво правим в конкретния случай? Говорим за българо-ирански, при сегашната политическа обстановка. След 10-20-30 години ще бъде различно. Или някоя друга държава", допълни Илия Лазаров.
"Имаме много палестинци, примерно. Някои са си съвсем сериозни и те си имат българско гражданство, и съответно тяхното израелското гражданство, в случая. Какво правим с тях като казуси? Те имат и второ, и трето поколение, които се развиват, сирийци, иракчани. Казусът не е само с Канада, не е само с някои други държави, тоест беше взето, не казвам, че е неправилно. Въпросът е, че нямаше достатъчно време да бъде изследван и така да се каже импакта, действието върху отделните случаи. Можеше да бъде прието, примерно като вариант, само от държави-съюзнически на България. Ние участваме в момента в два съюза, към днешна дата, това е Европейският съюз, където сме член, това е вид конфедеративно образувание. И НАТО, което е отбранителен съюз. Това обаче, примерно не устройваше някои, които държаха да се включи и държавата Израел, нали в конкретния случай. И когато се прави една поправка, за да се угоди на един или друг човек, ние помним 1991 г., когато приеха Конституцията, заложиха, че кандидат за президент може да бъде само роден в България български гражданин. По рождение български, защото той може да е по рождение български, но да е роден някъде другаде. И това беше направено, за да се спре мерака, да кажем, на Андрей Луканов от неговите колеги-социалисти, към онзи момент. В един момент 1996 г., това се обърна срещу техния кандидат Георги Пирински, без да го очакват, който е роден в Ню Йорк, и създаде целия казус, и Пирински беше принуден да се откаже от кампанията си за кандидат за президент тогава. Тоест, много често, когато се прави една поправка за конкретно лице, води до грешки", коментира още експертът.
Казусът за българското гражданство се породи при нас в България, във връзка със служебния кабинет, който назначи президентът Радев, първият служебен кабинет след края на мандата на ГЕРБ, заедно с патриотите, припомни Лазаров.
"И тогава се появи
Кирил Петков, който се оказа, че си е подал молба, но молбата все още не му беше придвижена напред, така да се каже. И той беше казал, че в неговите очи това означава, че той се отказва от гражданство. Само че чисто юридическата страна на нещата, финализирането на отказ от гражданство, е когато и двете страни преминат през цялата процедура и накрая завършва с взаимно съгласие. Да, няма нищо лошо човек да е български и канадски гражданин, при сегашните политически обстоятелства. Но тя Конституцията не се прави само, за да действа в този момент. И аз ви казах, имаме друг казус, имаме гражданин на България и на Русия. Русия не допуска двойно гражданство".
"Но в порядък на изключения, тъй като те са по-специфична като управление държава, понякога правят жестове. Въпросът е защо и как се прави този жест? И утре, вие казахте
Георги Гергов, например, който е с обществена тежест в левицата голяма, при някакво обстоятелство се случва да реши да стане депутат, да реши да стане или да го излъчат за министър, примерно.
Той има чистата съвест да защитава, според неговите разбирания, и руските интереси в случая. Това би ли съвпаднало с общата тенденция в България, казвам към днешна дата, към утрешна дата може да е коренно различно. И затова по принцип в Конституцията не се правят такива промени, които да са само за сега. Защото това означава, примерно след 5 години пак да трябва да променяме Конституцията, заради някакви такива казуси. Именно допускането веднъж на такава грешка, както се допусна тогава с
Кирил Петков, мина между капките, всички си затвориха очите абсолютно. Той самият даже не си посипа главата с пепел, най-нормалното беше да каже: “Да, грешка, сбъркал съм". Нищо лошо няма човек да греши, какво толкова не е знаел, добре. Даже казусът беше, след като беше приключила вече темата. Няма нищо лошо, българските политици не обичат да си признават, че бъркат, а те бъркат, като всички останали", заключи Илия Лазаров.