Има вероятност жилищата да станат недостъпни за много българи, ако ръстът на цените започне да превишава ръста на доходите

Очаква се до края на годината цените на жилищата в България да намалят темпа на растеж с около 2-3 процента, но вероятността да регистрираме спадове е незначителна заради недостатъчно предлагане, особено в София. Това прогнозира в интервю за БТА председателят на Управителния съвет на Националното сдружение Недвижими имоти (НСНИ) Добромир Ганев.

 

Решаващо значение за пазара на недвижими имоти през следващите месеци и началото на 2023 г. ще има начинът, по който служебното и следващото редовно правителство ще се справят с енергийната и газовата кризи.

 

"Ако те се справят, рискът от сътресения на този пазар не е голям, защото очакванията са за запазване като цяло на обемите на сделките на нивата им от второто тримесечие на годината, на места с незначителни спадове от 1 до 3 процента до края на годината", коментира Ганев. Това обаче според експерта е пренебрежимо малко спрямо отчитаните положителни тенденции през последните няколко години.

 

Има очаквания тенденцията от второто тримесечие на годината за спад в броя на сделките да се отрази под формата на спад на ръста на цените, но свиването на обемите на сделките през първото шестмесечие на 2022 г. все още не е повсеместно в страната.

 

"Спадове има само в две или три населени места и те са минимални, от 2 – 3 процента",  каза Ганев и допълни, че става дума за Враца (спад от 1 на сто), Плевен (спад от 2 на сто) и Стара Загора (спад от 1 на сто). Във Варна се отчита ръст в броя на сделките с 20 процента за първата половина на годината спрямо същия период на предходната, която беше най-силната за последните 12 години. В София ръстът, макар и по-малък, все още е 4 процента, а за страната като цяло ръстът е 7 на сто за първата половина на 2022 г., коментира експертът.

 

Това, което основно се очаква да повлияе на пазара на недвижими имоти, е политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) по отношение на лихвите и мерките за намаляване на инфлацията, като вече има тенденция за леко покачване на лихвите на търговските банки в страната, допълни експертът. Според него този фактор ще повлияе върху активността на потребителите на ипотечни кредити. Политическите криза в България обикновено са причина за ускоряване на решенията за реализиране на сделка на имотния пазар, показват наблюденията на експерта.

 

Според него превес в решенията на купувачите на жилища у нас ще имат макроикономическите показатели и отражението през зимата на енергийната и газовата криза върху тях.

Повишаването на лихвите по влоговете все още не е предпоставка участниците в пазара на недвижими имоти да пренасочат спестяванията си към банките. Подобна е и картината при лихвите по ипотечното кредитиране, като свидетелство за това са отчетените като цяло ръстове на отпуснатите кредити, въпреки известното намаляване по отделни градове. Същевременно експертът посочи, че няма очаквания за рязко покачване на лихвите нито по влоговете, нито по ипотечните кредити. В това отношение политиката на ЕЦБ е да не прибързва с рязко увеличаване на основната лихва, за да не повлияе това негативно на икономиките на европейските държави, коментира експертът.

По-голямата опасност за пазара на недвижими имоти у нас би се породила, ако ръстът на цените на жилищата започне да превишава ръста на доходите на българите, което все още не е факт. Ако това обаче се случи и то за продължителен период, има вероятност нашият пазар да стане недостъпен за голяма част от българите, както това вече се случва в някои европейски пазари, каза Ганев и даде пример с Виена, Амстердам, Лондон, Париж и др.. За първото тримесечие на годината цените на жилищата у нас са нараснали с около 8 – 9 на сто по данни на националната статистика, което все още не изпреварва ръста на доходите у нас.

 

Същевременно Ганев изтъкна, че купувачите на пазара на имоти в България през първата половина на година са били 112 000, а на годишна база те са около 250 000, което е само около 5 на сто от трудоспособното население в България. В този смисъл свиването на покупателната способност на населението заради ръста на инфлацията едва ли ще окаже съществено влияние върху пазара на жилища в страната, отбелязва той.

 

Запазва се тенденцията от последните две години да се строят по-големи апартаменти предвид трайния интерес на купувачите заради пандемията и необходимостта от преминаване на дистанционна работа и обучение на децата. Така коментира експертът данните на НСИ, според които за анализирания период най-висок е бил делът на новопостроените жилища с три стаи (35,4 на сто), следван от този на жилища с две стаи (34,9 на сто).

  

Желанието на българите да живеят по-нашироко и да имат втори дом, който все по-често се използва и за офис, е обяснението на експерта за отчетения от НСИ най-голям дял през юни на въведени в експлоатация новопостроени къщи (78,2 на сто) и за ръста в броя на новопостроените къщи и вили през второто тримесечие спрямо същия период на 2021 г.

 

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) - 165 сгради с 1026 жилища, Пловдив - 163 сгради с 533 жилища, и Бургас - 138 сгради с 472 жилища в тях, отчете статистиката за анализирания период.