Интересна теория за демографската криза у нас

Доцент Георги Бърдаров е роден на 6 април 1973 г. Преподава в катедра "Социално-икономическа география" в Геолого-географския факултет на Софийския университет. През 2012 г. е избран за доцент.  През декември 2015 г. печели телевизионното предаване "Ръкописът“ по БНТ. Той коментира в интервю за "Монитор" дали контингентът на детеродно население се свива всяка година зам.-деканът на Геолого-географския факултет на СУ. Ето какво друго каза:

- Доц. Бърдаров, намалява ли раждаемостта в България? Застрашени ли сме от демографски срив?

- Демографска криза има. Никой не може да избегне тази квалификация. Що се отнася до раждаемостта, аз съм категоричен, че тя не намалява.

- Защо?

- Ние имаме абсолютно нормална раждаемост според нивото на развитие, на което сме. Данните сочат, че и другите държави ще стигнат постепенно до този етап на демография. Коефициентът на Тетнус, който показва средния брой деца, родени от жена във фертилна възраст, е основен показател в демографията. В Европа най-ниският е в Италия – 1,1, а най-висок е в Ирландия – 1,6. Коефициентът на раждаемост, който е по-популярен, е 7,6 промила за Италия и 12,9 промила за Ирландия. За България той е 9 промила – отново сме по средата.

- Как тогава да си обясним, че всяка година у нас се изнася статистика, че се раждат най-малко бебета в Европа?

- Това е огромна заблуда. Тя идва от това, че в момента в детеродна възраст са групата хора, раждани през периода 1995–2000 година. Това е времето, в което България беше в пика на своята демографска криза. През 1997 г. например имахме 9,7 промила. Оказва се, че контингентът от детеродно население се свива всяка година, но раждаемостта се запазва стабилна вече петнадесет години.

- Ще бъде ли стабилна раждаемостта и в следващите петнадесет години?

- Да, тя ще е абсолютно стабилна. Проблемът идва от свития контингент детеродно население. Постепенно кривата на раждаемост у нас започна да се покачва от 1997 г., макар и с малко. Към 2025–2030 г. ще започнат да се раждат повече бебета в абсолютни бройки.

- Означава ли това, че ще сме излезли от демографската криза?

- Не, да твърдим такова нещо, не можем. Коефициентът на раждаемост ще остане същият, само контингентът на хората във фертилна възраст ще е по-голям. Това трябва да се разбере много ясно, защото оттам идват и заблудите. Статистиката си е статистика, но объркването на тези понятия прави погрешни изводите от нея.

- Като цяло се твърди, че българите и българките не искат да имат деца или повече от едно заради ниските доходи. Вярно ли е това твърдение?

- Двете неща са абсолютно свързани. Ниската раждаемост на фона на миналото е обусловена от образование, личностно развитие, но и от все по-увеличаващата се средна продължителност на живота. Не е възможно да искаме да живеем до 80, 90, че до 100 години и да раждаме така, както са раждали в миналото. Тогава смъртността е била много голяма както сред пълнолетното население, така и сред децата. Не бива обаче да се бяга и от съждението, че социалната несигурност е фактор, който като цяло намалява раждаемостта. Под социална несигурност се разбират не само доходите, но и липсата на адекватно здравеопазване, агресията в училищата и редица други фактори. Човек избира да ги получи за себе си и за своето поколение на друго място. Точно те дават отражение и върху репродуктивните, и върху миграционните нагласи.

- Кои според вас са основните демографски проблеми на България?

- Това са високата смъртност и намаляващото по брой младо население. По отношение на смъртността ние сме първи в цяла Европа, не само в Европейския съюз – 15,5 промила. Държавите, с които можем да се съизмерваме, са със смъртност 9 – 11, максимум 12 промила. В Западна и Северозападна България има общини, в които тя надхвърля 30 промила. Такава смъртност отчитат единствено регионите, които са във военен конфликт или са поразени от големи болестни пандемии, като СПИН – пандемията в субсахарска Африка. Това е тъжният и обезпокоителен факт в нашата страна – не раждаемостта, а смъртността.

- Украйна, Латвия, Литва и Унгария в последните години влизаха и излизаха от демографската крива, но при нас тя остава неизменна. Как ще коментирате този факт?

- Действително в даден момент те подобряваха ситуацията в самите държави, България все още не е излязла от патовата крива. Преди години подобна, дори по-лоша е била ситуацията в Ирландия и Финландия. Взимам тях за сравнение, защото са близки до нас по брой население през годините. Тези две страни са били в много по-кризисни ситуации от България, особено Ирландия. През 50-те години на миналия век те са били в демографски колапс, ситуацията е била в пъти по-страшна. Към 1915 г. например Финландия е била най-бедната руска губерния, водеща по беднотия в Европа. Те обаче са излезли от ситуацията.

- Как се е случило това?

- Чисти мерки за увеличаване на раждаемостта се оказва, че не могат да проработят както тогава, така и сега. Необходим е цялостен комплекс от социално-икономически мерки. Само така може да бъде увеличено младото население, което да ражда по едно, че и две деца. Така постепенно демографските процеси ще започнат да се обръщат. Това е пътят. Друг няма. Въпросът е родените деца да останат тук, в България. За целта е необходимо образование, адекватно към нуждите на съвременното общество, на съвременния свят, на потребностите на пазара на труда и променящите се технологии. Към 2050 година се очаква между 60 и 70 процента от практикуваните сега професии да не са актуални. Прогнозата е на ООН. Това означава нашето образование да бъде пригодено към тази промяна, а не към индустриалната ера, която вече си отива. С появата на компютрите например изчезнаха машинописките.

Определено ще изчезнат и професии, свързани с индустриалната епоха, типичните производства, с които се гордеят определени региони, например неща в автомобилната индустрия. Тя се промени толкова много, че в нея вече се използват все повече технологии и все по-малко работна ръка. Това е драстична промяна. Тази освобождаваща се работна ръка трябва да бъде пренасочена към място, където ще бъде по-необходима и адекватна на бъдещите изисквания. Ето защо образователната система трябва да подготвя кадри за бъдещето. Ако в момента искаме у нас да има инвестиции за автомобилната индустрия, към днешното време това е добре. След двадесет-тридесет години това няма да е актуално. Системата трябва да изпревари тази промяна и да подготви кадри за това, което ще се прави тогава.

- Можете ли да направите прогноза какво ще е необходимо след двадесет-тридесет години?

- Аз не съм футурист и ми е много трудно да кажа нещо конкретно. Но хората в образователната система са специалисти и могат да го направят. Ако допреди 20 - 30 години в най-ниско квалифицираните дейности можеше да работи човек без никакво образование, днес в България сме свидетели, че най-ниско квалифицираните са със средно образование и умения да работят с някакъв тип машина. След 30 години те трябва да бъдат още по-образовани, защото тогава техниката ще се усложнява.

- Функционално грамотен ли е съвременният българин?

- Аз съм университетски преподавател и работя с образовани хора. Аз не съм съгласен с твърдението, че младите хора в България стават все по-зле. По-скоро може да се каже, че много драстично се променят представите и за възраст, и за поколения. В демографски план се смяташе, че поколенията се сменят на 15 години. Така съм го преподавал, когато започнах работа. С течение на времето се установи, че те се променят на 5-7 години, на 3-5, всяка година има различно поколение. Едното не разбира другото. Оттам идват и твърденията, че са функционално неграмотни, че не се справят и прочие, което не е така. И това го потвърждава опитът ми с младите хора. Например тази година имах изключително силен първи курс студенти. Предвид това всяка година трябва да се променя и преподаването.

Например преди 5 години при двучасова презентация на PowerPoint студентите ми не помръдваха, толкова им беше интересно. Сега интересът им се губи на 20-ата минута. В такъв случай аз спирам и започвам дискусия, а след това продължавам с презентацията. Според промяната в нагласите и мисленето трябва да се променя и подходът ни.

- Излиза, че липсата на интерес към списъка с книги за четене през ваканцията е напълно основателна. Така ли е?

- Този списък никога няма да изчезне, защото книгата носи знание и опит, които не може да даде нищо друго. Вечни ще останат и "Пипи Дългото чорапче“, и "Карлсон, който живееше на покрива“, непреходни ще са Достоевски, Стайнбек, както ще се четат и новите автори. Казвам го като човек, изкушен не само от четенето на книги, но и от тяхното писане.