Истина ли е, че вятърните паркове вредят на околната среда

"Перки в морето" – "унищожаване на риболова в Черно море“, "турбини, които ще погубят стотици видове птици, туризма и икономиката на България“. С тези "лозунги" екоактивисти и представители на някои черноморски общини се вдигнаха на бунт, а поводът законопроектът за възобновяемите източници в морските пространства. 

На този фон България, Кипър и Словения остават единствените държави в ЕС с излаз на море, които все още не са предприели никакви стъпки по отношение на вятърната енергия.

Д-р Мария Трифонова е дългогодишен експерт към соцално-икономическото развитие в енергийния сектор. Според нея практиките на държави с вече развити подобни офшорни паркове са най-добрият източник за анализ у нас.

“В момента ние нямаме конкретни проучвания за това какви биха били ефектите върху околната среда на подобен тип инфраструктура. Но няма данни, които да ни карат да се притесняваме. Дания е държавата, която за първи път инсталира офшорна вятърна централа и в нея има изключително силно развит риболов“, коментира д-р Трифонова.

"Специално съм разглеждала данните за Холандия, която е една от държавите с най-висок износ на риби и риболов - в годините, в които там се строят ВЕИ. Точно тогава, когато е имало строителни дейности в тяхната акватория, няма абсолютно никакъв спад на риболовът“, посочва още тя.

"Сблъсъкът на птици с вятърни турбини е стотици пъти по-малък отколкото с други обекти. Правен е петгодишен мониторинг на ефекта върху местообитанията и птиците в района на Калиакра и тези данни доказват, че няма застрашени видове, които да се сблъскват. Разбира се, възможно е да има сблъсък, но птици се сблъскват постоянно“, коментира експертът.

"Трябва да се каже, че проучванията и докладите отбелязват и положителни ефекти върху местообитанията. Това в момента не се взима по внимание“, допълва д-р Мария Трифонова.

Според изследване от февруари 2024 България показва положителни резултати по пътя към все по-голяма част на енергонезависими източници, като намаля добива от ТЕЦ с близо 30 процента.

"В Европейския съюз следваме принципа на ефективността и се следят какви са ефектите. До момента у нас още няма изградени офшорни вятърни електроцентрали“, коментира пред bTV Апостол Дянков, съветник към МОСВ.

На европейско ниво съществуват редица регулатори като Агенцията за кооперация на ВЕИ.

"С навлизането на все по-голямото производство на електроенергия от възобновяеми източници като вятъра и слънцето, се налага и нашата намеса в регулирането на този процес. До 2030 се очаква производството и съответния транспорт, необходим за изграждането на територията на Европа, да бъде удвоен. Затова и ние създаваме мониторинги за ефективно управление на три нива. Като наша основна цел е съвместната работа с всеки един потенциален производител, на всяка една страна“, коментират от агенцията.

Интересен аспект за туризма е и създаването на специални турове във вече създадените офшорни вятърни електроцентрали като в Брайтън, Великобритания.

"Потенциалът на Адриатическо море, на Черно море трябва също да се развиват, това е една индустрия, която има добавена стойност“, казва д-р Трифонова.

"Говорим за една индустриална екосистема, която тепърва ще се развива. Тези мощности нямат да се избият веднага, но тъй като имаме време сега да планираме до възможно най-устойчивия начин - трябва да балансираме между различните алтернативи за икономическо развитие“, посочва Апостол Дянков.