Историк: Българите носят гените на Атила, който е родоначалник на рода Дуло
Носим гените на Атила, родоначалник на рода Дуло. Това показва проучване на Института по балканистика с център по тракология, който работи съвместно с професори от Харвард. Целта на изследването е да се установи какъв е произходът на прабългарите.
С подкрепата на Фонд "Научни изследвания“ изпълняваме един доста амбициозен проект - бих казал, не първи по рода си, но първи като мащаби, с които боравим – за изследване на произхода на средновековните българи, разказва доц. Чобанов пред Euronews Bulgaria.
"За тях традиционно се смята, че са породени от три компонента. Няма да съобщя някаква особена новина, че това е вярно – действително у съвременните българи до голяма степен текат гените на нашите средновековни прадеди. И действително, става въпрос за смесване на няколко общности“, потвърждава историкът.
"Всеки от нас има ЕГН и там е неговата рождена дата. Записано е и от кой град произхожда. Въобще, това е един полезен инструмент. Представете си, че ЕГН-то не е няколко знака, а три милиарда. И в него се съдържат данни за всичко. Като една книга с много глави, и в различните части на книгата пише за различни неща“, обясни той.
Поради големия размер на генома, има една особеност, че настъпват промени, наречени полиморфизми. Примерно, първа глава да се озове на мястото на трета – тя пак съдържа същото. Очите пак са сини, обаче мястото е разместено. И тези размествания, в този огромен 3-милиарден код, в тази огромна книга, позволяват въобще да работи палеогенетичния метод за нуждите на историята и археологията.
Тези размествания се наричат уникални полиформизми, посочи доц. Чобанов. По думите му, те са уникални, първо, защото шансът да се повтори е много малък, тъй като геномът е много дълъг. И второ, защото се предават в същия вид на поколението.
"Степента на достоверност е изключително висока, защото когато се прави такъв геномен анализ, се борави с между 5 и 100-200 хиляди мутации, а в някои анализи достигат и до 1 милион. Това са едни уникални характеристики. Няма грешка – има ли значителна прилика, значи има някаква родственост“, категоричен е археологът.