"Историята на Сара е като от филм... От няколко месеца тя живее на входа на "Западен парк", имала е стопанин, на когото по време на разходката в парка му става лошо, идва линейка и го откарва, а Сара остава да го чака там. За съжаление той не се връща (може и да е починал, никой не знае) и тя е там от месеци. Охраната на парка се грижи за нея и казват, че няколко пъти един човек я прибира да я гледа, но тя бяга и се връща отново на входа на парка, където е била последната й среща със своя човек. 

Когато мине линейка със пуснати сирени, Сара бяга към нея и започва да вие. Аз съм разтърсена от нейната преданост и обич и ми се иска много хора да се поучат от тази чиста любов. Надявам се, че стопанинът й е имал роднини, които ще могат да я приберат и да се погрижат за това изключително предано създание".

Истината се оказва много по-трагична. Оказва се, че собственикът на кучето действително е починал, но не преди месеци, а преди цели четири години. И през цялото това време вярното животно отива всеки ден неизменно на едно и също място: "Историята на Сара има неочакван обрат! С мен се свърза момче, което потвърди нейната съдба, но с поправка, че е от 4 години (а не месеци). Шура (истинското име на кучето) си има попечители от 4 години, всяка вечер си спинка при тях, а през деня е в "Западен парк"! По стечение на обстоятелствата са били разделени един месец, но от тази вечер тя отново си е при тях! Благодаря на всички които споделиха и не останаха безучастни към нейната съдба!" 

Трогателната история на Сара - Шура действително разчувства много хора. Още повече в киното има вече заснети филми с подобен сценарий. По-старата версия е руският "Белият Бим - черното ухо" - историята на едно куче, което по същия начин губи стопанина си, след като го отвежда линейка. По-съвременната версия е друга история по действителен случай - тази на кучето Хачико, което всеки ден чака стопанина си, изигран от Ричард Гиър, на гарата, без да знае, че той е починал.