Иван Гранитски: Трябва ни едно разтърсване - като земетресение от девета степен по скалата на Рихтер

Да си будител е първо, висока отговорност, второ, е трудно – иска се кураж, героизъм, гръбнак изправен. Тъй като уви, последните години донесоха не само социален разпад и разочарование на по-широките обществени слоеве, но и апатия, разочарование и страх у част от творците, които би трябвало да бъдат будители. Това каза за аудиокаста "Това е България" на "Фокус" Иван Гранитски, собственик на издателство “Захарий Стоянов", главен редактор на списание “Везни" и член-кореспондент на БАН.

"Защото първо ги противопоставиха преди 30 години политиците, разделиха ги на леви-десни, сини-червени, пембени, после ги хвърлиха в ъгъла като последна дупка на кавала, унизиха ги, така си каже направиха ги бедни, и по тоя начин зависими, и много малка част продължават да имат силен характер, гръбнак. Не е лесно да живеят тези хора, някои от тях трудно живеят и чисто битово, от творците имам предвид. И разбира се, държавниците, псевдополитиците нехаят. Не знам дали изобщо те дори да са родени в селата в своите избирателни райони, като станат депутати дали отиват да видят какво е дереджето в България", каза още той и уточни, че пътува много и е наясно, че не става дума само за отвратителни пътища, а и за една всеобща разруха.

"Загиват всеки ден по няколко села - български, читалища, които са строени преди 150 години и са прекрасни сгради, са в руини, не всички, но значителна част. Селските училища са закрити, в някои села няма пощи, няма детски градини, няма училище или то е затворено, буренясало и е запуснато всичко. Това според мен би трябвало да стресне нашето общество, не само т.нар. "политици“. По тази причина ни трябват нови будители, ново Възраждане, което ще стане трудно, защото пораженията са според мен много тежки и много трудно преодолими, особено в сферата на образованието. Айде, нови училища може да се построят, да се възстановят читалища, но пораженията в образованието ще трябват 20-25 години, едно ново поколение, за да бъдат преодолени. Това е много трудно. Давам ви тук един крещящ пример, който и във вашите предавания сте го споменавали: последните години има много зловещи статистики, че над 45% от завършващи средно образование българчета са функционално неграмотни. Те не четат книги, не могат да разберат връзката между думите. Думите са живи същества, езикът е живо същество – те се обичат или не се обичат. Трябва да ги знаеш, трябва да си служиш с тоя свещен български език. Нашите млади хора, за които говорим, почти 50% – това е просто ужасяващо, не мога да четат, сричат. Какво трябва повече да се случи, за да се стреснем като общество?", попита Гранитски.

От какво пробуждане се нуждаем?

"Трябва едно разтърсване, като земетресение от девета степен по скалата на Рихтер. Дано да не е свързано с големи жертви и лишения, но ясно е, че без сътресение не може да мине. Между другото това е също една от причините за пълната апатия при изборите. Виждате на последните избори по-малко от 40% гласуват, при това за местни избори, а като дойдат парламентарните, които очевидно ще дойдат съвсем скоро предсрочни поредни, аз мисля, че и 30% няма да гласуват. Т.е. става дума за вече така да се каже - потъване на нашето общество в бездната на лотофагията, на отчаянието, на зомбирането, което може би е и целта на някой външни могъщи сили и структури. Защото на тях им е нужно да има един безпросветен народ, изпълнителен, пушечно месо, не дай Боже, ако се наложи да отива на война. И въобще така мрачни размишления, но дали трябва да ги споделяме тъкмо на 1 ноември, Деня на Будителите. Може би не трябва така да свършва нашият разговор, но все пак това са фактите, уви", отговори той.

Цоня СЪБЧЕВА