Иван Кънчев, "Българска история": Съединението е романтичен, но и практичен акт

Не само романтиката помага за осъществяване на Съединението – икономическите, т.е. практичните причини също са в неговата основа. Митата са затруднявали стокообмена между Княжество България и Източна Румелия, имало е добър граничен контрол между двете. Подобни ограничения са пречели на развитието им. Това каза Иван Кънчев, основател на историческата платформа "Българска история“, в разговор с водещия Живко Кръстев в предаването "Човекът на Фокус“ по Радио "Фокус“.

Образът на Санстефанска България е превърнат в наша голяма политическа цел, в тази връзка можем да разглеждаме и случилото се Съединение. Макар да не постигаме мечтата от Сан Стефано, ние извървяваме много сериозен път като млада държава, като се стремим към и осъществяваме Съединението. По този път се кове българският политически елит, смята Кънчев.

Източна Румелия е автономна област, която в Органическия си устав зачита българите като най-значимия етнос в своите предели. Никой не поставял под съмнение българския характер на областта, тя е изключително важна, защото в нея са се намирали икономически центрове като Пловдив и Стара Загора.

Съединението идва само 7 г. след Берлинския договор – през 1885 г.Първите опити да се постигне то се свързват с Кресненско-разложкото въстание, което е белязано с бежанци, жертви и неуспех. То избухва след Берлинския диктат като първа вълна негодувание срещу решенията на конгреса. Въстанието не е добре подготвено и не постига целите си. Година след него първите представители на Източна Румелия пристигат в Княжеството, за да подготвят почвата за Съединението.

Тогава обаче още е имало външнополитически пречки за осъществяването му.

Правени са сондажи сред Великите сили, които да определят отношението им към евентуално обединение. Те са под формата най-вече на дипломатически усилия. Разбрало се е, че Силите не гледат благосклонно на българското желание за Съединение. То е постигнато по мирен път – от Горямо Конаре, днешно Съединение, до Пловдив, където символично е провъзгласено. Защитата му обаче налага изправянето на българския войник срещу Сръбското кралство. Единствено намесата на Австро-Унгария в подкрепа на Сърбия ограничава похода на българите във вътрешността на западната ни съседка. Българите осуетяват плановете на крал Милан, който е заявявал, че ще "пие чая си в София“.

Русия никак не е била в подкрепа ан идеята за Съединението – руската държава изтегля генералите си от наша територия по време на Сръбско-българската война и армията ни остава само с капитани. Въпреки това защитаваме националното си достойнство. Великобритания обаче ни подкрепя – един от малкото такива случаи в нашата история. Лондон разбира, че може да разклати руските позиции у нас, ако ни окаже поддръжка. В крайна сметка през 1886 г. Съединението е официално признато след българските военни успехи срещу сърбите.

Малките държави трябва да имат най-добрите политици, защото тяхна е задачата да отстояват интересите на народите си сред морето от Велики сили, категоричен е Иван Кънчев. Той смята, че когато четем историята, включително когато празнуваме ден като Съединението, трябва критично да я осмисляме. Това е наука, която изисква анализ, тя не е просто разказ за събития, заявява той.

Велина ВЕЛИНОВА