Иван Кънчев: Има много ясна граница между родолюбие и национализъм
Трети март трябва да ни обединява, а не разделя. Това каза за "Фокус" Иван Кънчев, съосновател и оперативен директор на фондация "Българска история", във връзка със значението на празника за обществото ни.
"На този въпрос винаги ми е трудно да отговоря, защото за 3 март се говори много, особено когато наближи годишнината от празника, и не смятам, че има чак толкова много факти, които не се знаят. По-скоро смятам, че понякога, според различните етапи, в които се намира обществото ни, предпочитаме да фаворизираме определени факти за сметка на други, а не да погледнем чисто обективната ситуация, която се е случила. В крайна сметка 3 март неслучайно е наш национален празник и вместо да разделя, както понякога се случва, е по-добре да ни обедини", каза Иван Кънчев.
Според Кънчев има много ясна граница между родолюбие и национализъм. Тя се определят от това, че докато национализмът е политическа доктрина, то родолюбието се свързва с чувството за принадлежност към държавата си.
"За мен по-скоро национализмът, той е и политическата доктрина и по-скоро така се изявява като феномен и в исторически план. Национализъм съществува от много време, докато родолюбието е нещо по-различно. Родолюбието е по-различно с това, че само по себе си дори в самата дума се съдържа думата "любов“. Тя по-скоро се изразява не в това винаги да оправдаваш своите неуспехи – говоря било то лични, или в случая национални, с външни сили и с чужди влияние, а по-скоро да осъзнаваш, че всичко минава през нас самите. В крайна сметка ние сме отговорни и за моментното състояние на държавата ни, и на нашето общество", обясни той.
Според него по-малките държави имат по-голяма отговорност за това как се развиват. Те трябва да бъдат водени от подготвени хора, за да могат да се справят с всички предизвикателства, пред които се изправят.
"Това, което казваме, звучи наивно, защото една малка държава като България няма как абсолютно сама да е отговорна за всичко, което постига, но имам предвид, че всяка една държава, особено по-малките, трябва не само да имат най-добрия политически елит, защото за тях предизвикателствата са много повече, но и ясно да знаят своите цели, към които се стремят. Нещо, което поне в моя съзнателен живот, който датира в последните 20-25 години, ми липсва, няма това нещо, не е налице. И последиците ги виждаме днес", добави той.