Иван Ланджев: Крайнодесните формации не могат да носят политическа отговорност, те не могат да управляват

"Бродски имаше едно стихотворение, в което пише "Навън да не ти е Франция“. Да, навън не е Франция, когато излезеш по улицата, но имаме сходни проблеми, тъй като светът се смали - заради напредъка на технологиите, заради глобализацията“.

Това коментира пред bTV коментира поетът и есеист Иван Ланджев след изборите в Европа и след като президентът на Франция Еманюел Макрон разпусна парламента и свика предсрочни избори.

"Това са клишета, но те са верни – светът стана по-малък, имаме свободата да обменяме опит с него. Тенденциите са очевидни и от резултатите от евроизборите. Крайнодесният вот се покачва. Нали знаете онова особено чувство, когато би трябвало нещо да е изненадващо, има всички предпоставки да изненада, а пък ти не си изненадан. Така се чувствам и аз в момента“, сподели още той.

"Според мен случаят е класически, съществува насъбран обществен гняв от много време насам. Обикновено крайнодесните формации, както и крайнолевите, съществуват, вегетирайки основно върху този насъбран обществен гняв. Има го и те трупат дивиденти чрез него. Исторически крайнодесните формации не могат да носят политическа отговорност. Те не могат да управляват. Те обикновено катастрофират“, добави поетът.

"Илюзия е да смятаме, че те могат да са сериозни законотворци. Все пак в Европарламента проевропейското мнозинство се запази“, отбеляза Ланджев.

"Опасно е, най-фрапантното нещо е, че млади хора гласуват за крайнодесни формации“, допълни още той.

"Тези хора могат да бъдат някакъв коректив, лошото е, че е опасно. Знаем какви пакости са правили за едно много кратки времена“, каза журналистът Мария Касимова-Моасе.

"За съжаление тези резултати показват загубено чувство за историчност. Човек, който има ясно съзнание за историята, по-трудно ще я повтори. Ще знае, че не се гласува за крайнодесни партии, знае, че примерите не са добри“, отбеляза Иван Ланджев.

"Най-силната носталгия традиционно е по време, в което никога не си живял, по непреживени емоции“, посочи още той.

"Съпругът ми като типичен французин много се интересува от политика – политиката е национален спорт във Франция, и той следи процесите много отдавна. И той беше донякъде изненадан от този развой на събитията. Много обсъждаме вкъщи на какво се дължи това. Според мен има един много голям европейски, ако не и световен процес на търсене на идентичност“, коментира още Мария Касимова-Моасе.

"На тази много отдавна регистрирана нужда не ѝ беше предложено нищо – политически икономически, и хората започнаха сами да търсят нови обединения и хора, които да ги представляват“, посочи още Мария Касимова-Моасе.

Според нея това е симптом на разочаровано общество.