Иван Николов: Зачестяват опитите за популяризиране на т.нар. "шопска нация" и за отричане на националната идентичност на българите от Западните покрайнини

Зачестяват опитите за популяризиране на т.нар. "шопска нация“ и за отричане на националната идентичност на българите от Западните покрайнини. През есента сръбските медии започнаха масово да разпространяват тази дезинформация. Това каза председателят на Културно-информационния съвет в Босилеград Иван Николов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

Поради тази причина преди дни осем български културно-просветни сдружения от Босилеград, Цариброд, Звонци, Враня, Пирот и Ниш изпратиха вчера открито писмо до президента на Сърбия Александър Вучич, омбудсмана Зоран Пашалич, Делегацията на съвета на Европа и мисията на ОССЕ, посолствата на страните членки на Европейския съюз и посолствата на САЩ, Канада, Швейцария, Швеция и Норвегия в Белград.

"Тезата за "шопска нация“ датира от близо столетие и претендира, че териториите, населявани от т.нар. сърбо-шопи, достигат дори до Враца, Елин Пелин и Сандански. "Интересното е, че съвпадат с териториалните претенции на Сърбия в далечната 1918 г. Велика Сърбия има териториални претенции към всички съседни държави, включително и към България“, посочи Иван Николов.

По думите му националните малцинства в Сърбия са разглеждани от страна на управляващи и опозиция като дезинтеграционен фактор.

"Те винаги ги разглеждат като опасност за държавността. През последните 20 години виждаме тенденция на статистическо намаляване на малцинствата в стремеж да бъдат сведени до незначителен брой, който няма да пречи на създаването на етнически чиста Сърбия“, заяви Николов.

Проблемът според него трудно може да бъде разрешен чрез дипломацията.

"България и Сърбия говорят на два различни езика. България се опитва да говори с европейска реторика, докато сръбските политици като че ли се окопават в окопите от Първата световна война и продължават същата пропаганда. Виждам все по-малко перспектива за българите в Босилеград и Цариброд. Дано да успеем да провокираме българската научна общност да даде достатъчно ясен и аргументиран научен отговор на всички тези спекулации“, заяви председателят на Културно-информационния съвет в Босилеград.