Иван Пастухов: Всеки човек може да обогатява това, което носи в себе си

В книгата "Извън рамките“ съм описал част от живота си като дете и това, което ме е накарало да искам да разчупвам рамки – това, което ни задушава, което ни потиска от страна на външния свят и ни пречи да бъдем себе си. Това каза пътешественикът и фотограф Иван Пастухов в предаването "Един неделен ден по шосето“ на  "Фокус“. "Аз съм една съвкупност от енергии, които искат да се изразят и в живота ми точно така стана – в различни периоди съм бил различен с една и съща същност. Накрая намерих себе си във фотографията.“

Същността на човекът е една, каза още фотографът: "Всеки човек е различен, проблемът е как се приемаме помежду си и себе си също. Всеки човек може да обогатява това, което носи в себе си. Всеки от нас живее в един общ измислен свят, в който всеки е сложил нещо от себе си. Този свят е много объркан, искаме да сложим ред и рамки, и като не успяваме, стават войни, защото не успяваме.“

Според Иван Пастухов една книга трябва да затруднява, за да си задава човек въпроси: "Не знам каква е моята книга все още. Знам, че съм бил искрен когато съм я писал.“

Търсещите хора, пътешествениците си приличат. Колкото са по-космополитни, толкова повече се отделят от масата хора. Пътешествениците са единаци "той е пълен и сам, пълен с това, което открива, и сам. И е единак, защото продължава нататък, да търси, да открива. Но той познава този, който прави същото нещо, стават много близки за кратко време, и после всеки продължава пътя си.“

Пътешественикът е един търсач: "Аз търся една автентичност в света, свързана с хора, и силата на природата, която ми дава сила и ме кара да вярвам, че светът е прекрасен. Търсенето няма край. Често пъти търсим нещо, намираме го, след това го отричаме и продължаваме да търсим нещо друго.“

"Фотографията ми помогна да намеря себе си“, каза още Иван Пастухов: "Винаги съм искал да пиша. Пиша в епистоларна форма – дневници и писма, за да запиша някои болки и радости, които са ми възбудили да търся и да разчупвам рамки. Но фотографията е съпричастие и усещането да се спре ходът на времето. Тя е да заковеш времето и то да го заковеш в една ситуация, която ни харесва. Аз спирам времето и се улавям за нещо, което ме изпълва. Това ми отговаря напълно: аз мога да търся, да минавам зад хоризонта и да заковавам и времето, и нещата, които ми харесват. Това е фотографията.“