Иван Такев: Пазарът на държавни ценни книжа е силно институционализиран

Пазарът на държавни ценни книжа навсякъде е силно институционализиран. Достъп до него обикновено имат ограничен кръг финансови институции, които търгуват помежду си, но като цяло те не са склонни да търгуват държавни ценни книжа към свои дребни неинституционални клиенти. Това каза финансистът Иван Такев в предаването "Човекът на фокус" на "Фокус". 

Той обясни, че държавните ценни книжа са форма на държавен дълг и основният начин, по който се финансира една държава. По съществото си те са облигации, издавани от държавата. По своя обем пазарът на ДЦК на практика е най-големият пазар на ценни книжа.  

"За тях важи общото правило за всички облигации – краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Краткосрочните се издават за срок от една година. В България на практика такива няма. Обикновено българската държава издава ДЦК с падеж две години нагоре. Средносочните са тези между 2 и 5 години и всичко нагоре се явява дългосрочни ценни книжа", обясни Такев.  

Държавните ценни книжа са регламентирани в Закона за държавния дълг и специалното законодателство в областта на ценните книжа.  

"С изключение на две държави в Европа, ДЦК-та се издават посредством първични дилъри. Оттам насетне първичните дилъри – това обикновено са най-големите банки, стартират вторичния пазар, който е основно затворен измежду самите банки и много рядко техни клиенти на практика имат достъп до пазара на ДЦК", уточни финансистът. 

На Българската фондова борса до търговия са допуснати местните емисии ДЦК.

"Това са емисиите, които са издадени към местни първични дилъри на вътрешния пазар. Когато държавата търси някакъв по-голям ресурс, отива на международните финансови пазари, където вече се пласират много по-големи емисии. В България международните емисии не са достъпни, но всички емисии от вътрешния дълг на България на практика са допуснати до търговия", коментира Такев.  

Той отбеляза, че минималният размер на пазара на ДЦК е няколкостотин хиляди лева нагоре. Това е и причината те да се търгуват само междуинституционално. "Колкото по-малък е размерът на сделката, толкова по-неизгодни биха били условията“, допълни финансистът.  

Ликвидността от ДЦК е ниска. "Просто всички закупили емисиите от аукционите на БНБ на практика нямат интерес от вторичната търговия на борсите и точно поради тази причина ставаме свидетели на малко на брой сделки. Това не е нещо, което е специфично за България. Като цяло на никоя традиционна борса няма кой знае каква ликвидност от ДЦК", уточни финансистът.  

Той коментира и присъединяването към платформата на европейската системата за сетълмент на ценни книжа TARGET2-Securities на Депозитарят на ДЦK към БНБ и Централният депозитар. Това се случи на 11 септември в съответствие с изпълнението на ангажиментите по Националния план за въвеждане на еврото.

"Посредством тази система се дава възможност всички ценни книжа, деноминирани в евро, да бъдат прехвърлени от един депозитар в друг. Т.е. всеки един участник на финансовите пазари може да получи по сметка ценни книжа от държава, която също участва в TARGET2-Securities. Едно от най-важните предимства е възможността за сетълмент на ценни книжа в твоя собствен депозитар, а не откриването за сметка в чуждестранния депозитар. Разходите за сетълмент като цяло са доста ниски. Когато България се присъедини към еврозоната, в TARGET2-Securities ще участват всички български ценни книжа, доколкото те ще бъдат деноминирани в евро. За момента това са само облигации, тъй като акциите на български компании все още се издават само в лева", обясни Иван Такев.