Иво Карамански за катастрофата, при която губи ръката си: Карах много бързо – със 160 км/ч, и изпуснах контрол над автомобила. Колата накрая беше по таван

Преди три години Иво Карамански-Сано претърпява катастрофа в Нидерландия и губи едната си ръка. Подкрепата на неговото семейство му помага да излезе от тежкия момент и сега да говори спокойно за случилото се.

След тежкия инцидент Иво Карамански-Сано среща и любовта в лицето на инфлуенсърката Антоанет Пепе. Двамата имат и дете.

"През ден ме връхлитат спомени за случилото се. Карах много бързо – със 160 км/ч, и изпуснах контрол над автомобила. Колата накрая беше по таван, спирачният ми път беше половин километър. Излязох сам от колата през прозореца. Имаше хора, които бяха викнали линейка“, разказа пред bTV Иво Карамански-Сано.

"През цялото време бях в съзнание, видях, че ръката ми е в много лошо състояние. Още тогава знаех, че най-вероятно няма да остане. Тогава беше моментът, в който приех, че вече няма да имам ръка – в секундата, в която я видях“, разказва той.

"В такива моменти всяка една майка със сигурност би могла да ме разбере. Да си представи адът, през който минах. Ти раждаш едно здраво дете, което отглеждаш. Даваш най-доброто, на което си способен. В момента, в който той е готов за живота си, се случва нещо, което слага голям стоп“, разказа неговата майка Нели Атанасова.

"Аз се възхищавам изключително много на неговия дух и сила. На устрема му и хъс, с който живее този живот. Никога усмивката не слезе от лицето му. Дори в първия момент, когато го видях в болницата след операцията. Дори и тогава ми се усмихна и ми каза: "Съжалявам! От днес нататък ще бъда Робокоп, мамо. Всичко е наред.“

"Адреналинът те удря и първото, за което си мислиш, е дали си жив и здрав и си цял. Докато си под афекта на адреналина не си усещаш тялото правилно. След това ми отне време да възприема, че вече съм така. Умът и тялото ти са в режим на оцеляване и мислиш как да си добре. Някои хора изпадат в дълбока депресия и целях това да не се случи“, разказва Иво Карамански-Сано.