Иво Сиромахов: Границите на нашия език са границите на нашето мислене, човек мисли в думи и смисълът ще бъде заключен в тях

Буквите и словото ни дават възможност да погледнем света през тях, да научим много неща и да изразим себе си. Границите на нашия език са границите на нашето мислене, защото човек мисли в думи и смисълът ще бъде заключен в тях. Това каза в предаването "Денят на фокус“ на Радио "Фокус“ писателят и драматург Иво Сиромахов.

"Замяната на думите с картинки и емотикони свежда чувствата ни до не повече от пет, защото когато нямаш словото за да ги изразиш, и чувствата ти се опростяват и ставаш един не просто простомислещ, но и просточувстващ човек.“

По думите му за да се съхрани ценността на думите е добре да ги използваме смислено и да не злоупотребяваме с тяхното значение, защото "и при думите има инфлация. Когато една дума много често се върти в употреба, тя губи смисъла си, тя става куха фраза. И най-често това се вижда в политическия език, в политическото говорене – там винаги са използват никакви фрази, които нищо не значат,“ каза той и обясни, че езикът на всеки човек е плод на това колко книги е прочел и че колкото повече четеш, толкова повече е богат речника ти.

Любими му български автори от XIX век са Захари Стоянов и Алеко Константинов, от ХХ век майсторите на словото Йордан Йовков и Йордан Радичков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов. "От XXI век нямам любим автор, защото смятам, че качеството на литературата падна, и не само в България. Не се пишат чак толкова запомнящи се творби. Няма голям написан роман на XXI век,“ обясни той и добави, че книгите, които са белязали живота му са много – в списъка, който е направил наскоро, е успял да ги сведе до 70. "Аз съм много четящ човек и мога да кажа, че любимите ми книги са около 300. И това са тези, които редовно препрочитам.“   

Новият му сборник "Очила и нови разкази“ излиза в допълнено издание с 13 нови разказа с романтичен и сюрреалистичен привкус, "фантасмагории в сферата на сънищата, в онези пространства, в които реалността и въображението се преплитат“.

"Второто допълнено издание на "Очила“ се случва заради това, че тия разкази развълнуваха хората и мисля че този тип вълнение и за мен е важен, защото това е едната страна на моето съзнание, на моето сърце. Това са малко като приказки за възрастни. Всеки писател пише въз основа на собствените си преживявания и създава свят, който отразява реално съществуващи неща. Не може да направиш свят, който не си видял, не си преживял,“ обясни Иво Сиромахов.