Изграждането на нови индустриални зони може значително да стимулира бавния растеж на българската икономика

Макроикономически анализ на българската икономика за Радио "Фокус" направи Петър Ганев - старши изследовател в Института за пазарна икономика в  рубриката "Парите ви на фокус с БФБ".

Важна новина от тази седмица беше започването на процедурата по Плана за възстановяване и устойчивост, която касае индустриалните зони. По плана предстои да бъдат инвестирани над  200 млн. лева в такива зони на ключови локации в България, което създава възможности за изграждане и развитие на нови индустриални терени. Според експерта като основен проблем се очертава това, че "много често индустриалните паркове в страната нямат ясна структура, ясен оператор, както би трябвало да е по новия закон." 

Друга новина от седмицата е обявената от държавата идея за изграждането на нова индустриална зона около София в село Доброславци. Това е възможност за развитие на индустриален терен, който да привлича инвестиции в автомобилната индустрия. 

По думите на експерта, България има успешни примери за развитие на индустриални зони. Единият пример е индустриалната зоно около Пловдив, където движещата сила в по-голяма степен е частният интерес. Когато се говори за "Тракия икономическа зона" се има предвид пет-шест различни полета, индустриални терени в различни общини в околията на Пловдив. 

Състоянието на българската икономика днес изисква политики с дългосрочен хоризонт, каквито биха могли да бъдат реализирани само от редовно правителство. Това се отнася както по отношение на държавния бюджет, така и по Плана за възстановяване и устойчивост.

Експертът коментира и енергетиката, като подчерта, че вече не можем да говорим за предишните свръхпечалби в сектора:

"Преди година имаше нужда от енергия, цената беше много по-висока и затова имахме свръхпечалби в държавната енергетика, особено в ядрената централа, които позволиха компенсации за целия бизнес, които се измерваха в милиарди. На практика най-голямата програма в бюджета стана компенсацията за ток. Сега износът е по-малко – наполовина или на половин цена. Това означава, че можем да забравим за тези свръхпечалби, които имахме в държавната енергетика".

Според анализа на Ганев, на българската икономика се отразява и политиката на ЕЦБ за затягане на паричната дисциплина и повишаване на лихвените проценти. 

По думите му, растежът ще бъде по-бавен през тази година, след което се очаква връщане към по-обичайни нива от 3-4% растеж през следващите години. Тази прогноза в общия случай е положителна и няма официална прогноза за рецесия, но и има сценарий, при който и България влиза в такава.