Изхвърлят известни родни писатели от учебниците по български език и литература

Фейлетоните на Алеко Константинов, както и целият Емилиян Станев ще бъдат изхвърлени от учебниците по български език и литература. Това става ясно от новите учебни програми, които Министерството на образованието и науката публикува за обсъждане. Промените касаят основно 11 и 12 клас. Вместо публицистиката на Щастливеца, в 11 клас ще се изучава неговият “Бай Ганьо на гости", а Емилиян Станев изпада като задължителен автор изобщо от образователната програма за средните училища. Запазва се, както досега, изучаването в последните две години в клас само на български автори. Някои от досегашните текстове са орязани за сметка на нови произведения на съвременни автори като Виктор Пасков и Борис Христов. Съществена разлика с досегашните програми е изоставянето на хронологичния принцип на изучаване на творбите. Те са групирани на тематичен принцип: любов, вяра и надежда, труд, природа, смърт, род и родно, памет, власт, насилие и др.

Тази промяна се налага заради новия закон и въвеждането на втори гимназиален етап, обясниха от просветното ведомство. Поемата “Септември" на Гео Милев вече няма да се изучава, както досега в 12 клас, а в 10-и. В 11 клас пък като непознат автор се въведе Никола Фурнаджиев със “Сватба", пише "Труд".

Причината е да се обслужи тематичният принцип при подбора на автори и произведения. Пълният списък с автори и техните произведения, които ще изучават учениците в 11 клас, ако програмата бъде приета без промени, включва: “Железният светилник" – Димитър Талев; “Криворазбраната цивилизация" – Добри Войников; “При Рилския манастир, “Новото гробище над Сливница" и “Паисий" от “Епопея на забравените" – Иван Вазов; “Спи езерото" от цикъла “Сън за щастие" – Пенчо Славейков; “Градушка" и “Нощ" – Яворов; “До моето първо либе" и “Борба"- Христо Ботев; “Сватба" – Никола Фурнаджиев; “Андрешко" – Елин Пелин; “Приказка за стълбата" – Христо Смирненски; “История" – Никола Вапцаров; “Бай Ганьо на гости" – Алеко Константинов. Ето и списъка с произведения за 12 клас: “Аз искам да те помня все така" – Димчо Дебелянов; “Колко си хубава" – Никола Фурнаджиев; “Любов", “Молитва" – Атанас Далчев; “Спасова могила" и “Ветрената мелница" – Елин Пелин; “Вяра" – Никола Вапцаров; “Песента на колелетата" – Йордан Йовков; “Балада за Георг Хених" – Васил Пасков; “Две души" – Пейо Яворов; “Потомка" – Елисавета Багряна; “Честен кръст" – Борис Христов.

От Министерството на образованието посочиха, че за да няма реакции срещу отпадането на автори и произведения, учителите ще имат право сами да подбират допълнителни текстове. Преподавателите обаче са на мнение, че и сега часовете не стигат за всичко, още повече за допълнителна литература. Освен това те са на мнение, че новият принцип на изучаване – тематичен вместо хронологичен, ще затрудни и обърка учениците. Промяната в момента е обект на дискусии в МОН.

Според експерти на ведомството новият принцип е бил единодушно приет от всички присъствали на изработването на подход и подбор на тестове. Преподаватели от СУ "Св. Климент Охридски": Тематичният принцип е по-добрият вариант Тематичният принцип е по-добрият вариант от хронологичния принцип, смятат преподаватели по педагогика от академичните среди. Подредбата в тематичния предпоставя отнасянето на различни произведения към една тема. Така погледът в образователния процес е в по-мащабен, а учениците ще могат да обхванат процеси не само от българската литература, но и от европейската. “Преди години се направи опит тематичното проблемно организиране да бъде наложено в кандидат-студентския изпит с около 15 тематични ядра. Така в продължение на три години кандидат-студентската концепция по български език и литература беше организирана по теми, но тъй като в училищата не се работеше по този начин, бъдещите първокурсници бяха затруднени", обясниха пред “Труд" преподаватели от СУ “Св. Климент Охридски".

Именно това е причината и концепцията на кандидат-студентския изпит да се върне на изходна позиция – водената от хронологичния принцип. Опасенията, които специалистите изпитват, са свързани с адаптацията на учителите по новия предложен от МОН метод. Мотивите са, че много от учителите са свикнали на един тип на обучение и новият може да доведе първоначално до объркване “Фейлетоните винаги са се приемали много трудно в училище. Учениците изпитват трудности при четенето и разбирането им, но смятаме, че те са нужни от гледна точка на това да се онагледи авторовата критична гледна точка към обществото. Хубаво е всяко общество да има подобно критичен глас, а това в случая е публицистичният глас на фейлетониста", настояват специалистите, но уточняват, че ролята на учителя в момента е крайно значителна.

В учебната програма, предложена от МОН, часовете по български език и литература в 11-и клас са 108: 54 часа за български език и 54 часа за литература.

От министерството посочват за препоръчително учителите да разпределят часовете си така, че близо 40% от занятията да са посветени на нови знания и упражнение, а останалите за преговор, обобщение, контролни и класни работи. По отношение на оценяването срочните и годишните оценки на учениците ще са формирани от по 20% от контролни работи и работа в клас. Текущите оценки, устните и писмени изпитвания ще носят 60% за годишните ученически бележки.

В учебната програма за 2018/2019 година Министерството на образованието и науката предлага в 12-ти клас да са заложени 93 часа по БЕЛ (български език и литература).

От тях 46,5 ще са насочени за занятия по български език и също толкова по литература. Препоръчителното разпределение на часовете по литература е подобно на подялбата в 11-ти клас, а именно: близо 40% от тях да са заделени за нови знания и за упражнения. ​​​​​​​Оценяването на бъдещите зрелостници в клас е огледално на единадесетокласниците, при което оценката се формира главно от текущите оценки от устни и писмени изпитвания (60%), а по 20% за оценки от контролни и класни работи, както и от работа в часовете.