© | Какво трябва да знаят българите, търсещи работа в Германия, кои са най-честите измами и как могат да прехвърлят осигурителните си права в България? На тези въпроси отговориха от КТ "Подкрепа" по време на информационния ден в рамките на проект "BeGIN" -" Българо - Германска информационна мрежа за мобилност и пренос на социалноосигурителни права". Проектът бе представен от Емил Димитров - конфедерален секретар на КТ "Подкрепа". Събитието се проведе в Бургас днес сутринта.
"Германия е една от страните, която е най-привлекателна. Тази година от 957 пенсии, които са отпуснати по международни договори на хора, които имат стаж в страни от ЕС, 419 са на такива, които имат стаж в Германия или бившите ФРГ и ГДР", каза Енчо Жеков - директор на РУСО - Бургас.
Според експертите Германия се оказва една от най-предпочитаните страни за нашенци, които търсят работа в чужбина. По данни на Федералното министерство на вътрешните работи в страната са регистрирани около 120 000 души. Мобилните работници от България, обаче често стават обект на измами по няколко схеми - работодателите ги карат да се регистрират като еднолични търговци или ги пращат в мними командировки, без работниците да са подписвали договор.
"Класическата схема е на човека да бъде казано, че, за да го наемат в Германия трябва да се регистрира като самонаето лице - едноличен търговец. Той изпълнява това, но е работник, а не търговец. Когато решава да напусне Германия на митницата разбира, че всъщност дължи сериозни данъци, каквито се дължат за упражняване на търговска дейност в Германия", каза Адриан Илиев, юрист в КТ "Подкрепа" и ръководител на цялостната мрежа "BeGIN". Единственият изход е работникът да плати данъците си, защото дори да не работи като търговец той се е регистрирал като такъв. Нещо повече при тази измама работодателят не дължи здравноосигурителни вноски, а работникът не е защитен и при трудова злополука. При мнимата командировка се набират работници в чужбина. Работодателят, обаче не сключва с тях трудов договор, а ги качва на рейс и ги изпраща в неизвестна посока, където вършат ниско заплатена дейност, а често трябва и сами да си плащат квартирата. Понякога дори им се събират личните документи и те стават един вид роби, защото не могат да напуснат страната, допълни Адриан Илиев.
Относно медицинските грижи - мобилните работници трябва да знаят, че Европейската здравноосигурителна карта има лимит, който зависи от това каква сума покрива Националната здравноосигурителна каса в България.
"Образно казано понякога целият лимит не стига и за една пломба. Затова начинът за реална закрила е медицинската застраховка", категорични са юристи.
Въпреки че българите предпочитат Германия техният брой не е голям на фона на работниците от Полша, Турция, Испания, Португалия. В по-голямата си част нашенците са висококвалифицирани специалисти, а също от секторите на строителството, услугите, търговията и по-малко в селското стопанство и медицинските грижи.
В представянето на проекта днес участие взеха още Пенка Кирилова, директор на Дирекция "Регионална служба по заетостта" и Красимира Воденичарова - експерт в КТ "Подкрепа". |