Решението на КЗК е правно необосновано и противоречи както на установените от самата КЗК факти, така и на предходното произнасяне на КЗК по случая през 2011 г. По делото безспорно е установено, че компанията, която е сезирала КЗК, е вкарвала в мрежата на БТК (терминирала) телефонни обаждания от чужбина. Те обаче, в нарушение на действащото законодателство, неправомерно са били представени като обаждания от България (национални) - това е установен факт, затова БТК след няколко изрични предупреждения прекратява фалшифицирания трафик. Договорът между страните позволява това. Фалшивото обявяване на трафика е нарушение на задължителното идентифициране на произхода на всяко обаждане. Това е в разрез както с договорните отношения между страните, тъй като цените за национални и международни обаждания са различни, така и с изискванията на националната сигурност. Всяко обаждане следва ясно да се идентифицира, а когато изкуствено му се "добави / прикачи" номер, това е заплаха за сигурността - както на мрежите, така и на националната сигурност, за която се грижат ДАНС и ДАТО.
В допълнение към тези данни, необяснимо остава и обстоятелството, че КЗК вече разгледа и се произнесе по този случай през 2011 г. Фактите бяха абсолютно същите, но тогава КЗК не откри нарушение. Сега обаче, въз основа на същите факти или по-вероятно без да ги зачита, КЗК "установи" най-тежкото възможно нарушение и налага най-тежката възможна санкция.
Същевременно, договорните отношения между жалбоподателя ИТК и Виваком продължават успешно и до сега. На последното заседание в КЗК дори е била изразена готовност от страна на ИТК да се уредят всички отношения между страните и да бъде разширено сътрудничеството между БТК и ИТК. Този факт, обаче с лекота е отхвърлен от Комисията без да се даде възможност дори да се поясни как страните ще работят съвместно. От правна гледна точка това прави налагането на санкция много учудващо, тъй като е пряко признание за липса на каквото и да е увреждане на пазарните отношения, съобщават от телекома.