В такива случаи рискът за потребителите е по-голям, тъй като най-често тези обяви съдържат само един телефон, посочва председателят Димитър Маргаритов. И добавя: "Първото и най-важно нещо, което трябва да се установи, е дали зад този номер стои лицензирана финансова институция. Право да отпускат кредити в България имат само лицензираните от БНБ банки и небанкови финансови институции."
Фирмата, на която попада екипът на БНТ при разработването на репортаж по темата, се оказва лицензирана. Съществува обаче риск понякога това да не е така.
"В случай че отсреща на телефона е мним банкер, сигнализираме полицията. Ако обаче се окаже - както в повечето случаи поне нашите проверки показват - че зад тези обяви стоят лицензирани финансови институции, потребителят трябва да концентрира вниманието си върху конкретните условия, които при посещение в офиса или в интернет ще му бъдат предоставени от този търговец", коментира Маргаритов.
От КЗП съветват още потребителите да не подписват документи, преди да са се убедили, че са съгласни с условията, които им се предлагат.
"В никакъв случай не бива да приемат за даденост съобщена им крайна сума, която те трябва да възстановят, без да им е ясно от какви компоненти се формира тя. За целта на общоевропейско ниво е прието да се представя от институциите, даващи такива кредити, т.нар. стандартен европейски формуляр. В него се съдържат всички важни реквизити, особено финансовите, на един бърз кредит", казва още председателят на КЗП.
Образец на този формуляр може да бъде изтеглен от интернет страницата на КЗП.
Добре е преди да подпишат договора за кредит, потребителите да сравнят няколко предложения на различни търговци. При съмнения за нередности могат да подадат сигнал в КЗП, която ще извърши проверка. Санкцията за нелоялна търговска практика е до 30 000 лв. при първо нарушение и до 50 000 лв. при повторно.