Уговорката предвижда клиентите да заплатят прекомерно висока неустойка - всички месечни такси до изтичане срока на договора, в случай на прекратяването му по тяхно желание, независимо по каква причина. Така, например, когато потребителят пожелае да прекрати договора дори поради: лошо качество на услугите, неправилно или неточно изпълнение на договора от страна на доставчика, промяна на адреса за ползване на услугата и невъзможност от страна на телекома да я достави на новия адрес или при други, подобни на посочените дотук обективни обстоятелства, потребителят бива задължаван на базата на въпросната неравноправна клауза да заплати на оператора необосновано висока неустойка. Така уговорената неустойка, включена в договорите на телекомите, е изцяло санкционна и излиза извън предвидените по закон присъщите функции на неустойката - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, които трябва да са налице едновременно.
В конкретния случай клаузата попада в хипотезата на текст от Закона за защита на потребителите (чл.146 ал.2), който се отнася за предварително изготвени клаузи, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да влияе. В този смисъл клаузите, предвиждащи, че в случай на прекратяване на срочен договор по инициатива на потребителя и независимо от основанието за това, то той дължи неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси, дължими до изтичане срока на договора, са неравноправни, тъй като принудително обвързват потребителя и водят до явно неравновесие между правата и задълженията на двете страни по договора.
КЗП изпрати писма до трите мобилни оператора, с които им представи направените бележки и им даде препоръки за коригиране на цитираните неравноправни клаузи в определени срокове. Телекомите не се съобразиха с препоръките, поради което КЗП завежда колективни искове срещу тях за прогласяване на въпросните клаузи за нищожни.