Какви ще са размерите на пенсиите, заплатите, добавките и облекченията за 2023 година?

Министерство на финансите публикува проектозакон за удължаване на бюджета за 2022 г "Служебното правителство е поставено пред невъзможността да се ангажира с внасянето в Народното събрание на проектобюджет за 2023 г. със средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г., респективно и проектобюджети на ДОО и на НЗОК за 2023 г.“, пише в мотивите към законопроекта.

При липсата на приет до началото на бюджетната година държавен бюджет нормата на чл. 87 от Закона за публичните финанси урежда основните въпроси, свързани със събирането на приходите, извършването на разходите, предоставянето на трансфери и поемането на държавен дълг, отчитайки влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.

В законопроекта се предлага удължаване на действието на плащания, размери и квоти, които се запазват на нивата от 2022 г., като например:

– минималния размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител;

– базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата в сектор сигурност и отбрана;

– максималния размер на държавните парични награди за особени заслуги към българската държава и нация;

– максималния размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс;

– средномесечния доход и размерите на месечните и еднократните помощи по Закона за семейни помощи за деца;

– размера на обезщетенията по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

– размера на задължителната здравноосигурителна вноска;

– размерите на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване;

– размерите на минималния и максималния месечен осигурителен доход;

– размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст;

– дневния минимален и максимален размер на обезщетението за безработица;

– размера на паричното обезщетения за отглеждане на дете до 2-годишна възраст;

– размера на общата годишна квота за ваучери за храна;

– общия размер на сумата, подлежаща за възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола;

– размерът на данъчните облекчения за деца по чл.22в и чл.22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;

Със законопроекта се предлага да бъде запазена възможността за използване на ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане за заплащане и на ползвани за битови нужди, електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия и на туристически услуги съгласно Закона за туризма. 

Предвидено е запазване на възможността за авансово ползване на данъчното облекчение, като се предлага за доходите от трудово правоотношение авансовото ползване да бъде месечно и да бъде ограничено до размера на месечната данъчна основа. Също така се запазва и възможността за авансово ползване на двете данъчни облекчения не само за лицата, които имат доходи от трудови правоотношения, но и за тези, които придобиват доходи от стопанска дейност, доходи от наеми или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, както и доходи от други източници.

Чрез запазване на увеличения размер на облекченията се цели да се продължи възможността за увеличаване на реалния разполагаем доход, с който разполагат лицата, отглеждащи непълнолетни деца, както и тези, отглеждащи дете с увреждане.

Предвидена е възможност държавен дълг да се поема и посредством средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, което предоставя възможност за гъвкавост при избора на дългови източници за финансиране на бюджета.

Със законопроекта се предлага и определянето на временни правила относно показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6 от Закона за публичните финанси за първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет – допускат се промени на тези показатели, но не по-високи от 25 на сто на тримесечна база от годишните размери на съответния показател, утвърдени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. за съответния първостепенен разпоредител с бюджет.