Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и социален министър, изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"
Македонските власти заличиха българския клуб "Иван Михайлов“ в Битоля от Централния си регистър. Това се случва след като на 16 март Република Северна Македония предприе първа стъпка към забрана на културния център. Комисията за употреба на имената на личности в Република Северна Македония излезе с отрицателно становище по отношение на употреба на името Иван Михайлов от страна на българското сдружение. Становището бе изпратено до македонското Министерство на правосъдието, което още на следващия ден взе решение в тази посока и на база на мнението на комисията. Припомняме също, че на 10 март прокуратурата в Република Северна Македония повдигна две обвинения срещу председателя на клуба "Иван Михайлов“ Любчо Георгиевски. От получените призовки обаче не стана ясно в какво точно е обвинен. Българският клуб е създаден от местните македонски българи преди 3 години, като оттогава са налице няколко нападения към него. По темата поканихме да коментира г-н Ивайло Калфин – бивш външен министър. Здравейте. Здравейте.
Г-н Калфин, как възприемате това решение от страна на Република Северна Македония? Вижте, в историята, която поставихте, има няколко аспекта. И точно решението, което е на македонските власти, е в съответствие с тяхното законодателство. В смисъл законодателството им казва, че откриването на подобни клубове с имена, които не съответстват на тяхното разбиране за историята, е неприемливо, и след това го прилагат. Приемлива ли е тази мярка? Трябва да си признаем, че още с откриването на клубове, като "Иван Михайлов“ или "Цар Борис III“, очевидно, че със самото заглавие на клуба се създава конфронтационност. Това са частни клубове, открити със съдействието на българка частна организация, в които заглавието очевидно целеше провокация на македонските власти. Не е приемлива атаката срещу председателя на клуба, не са приемливи атаките срещу клуба, които идваха от различни части на северномакедонската общност, но тогава, когато прилагат законодателството си, това нещо трябва да го приемем. И в интерес на истината, ако искаме да търсим действително връзки, увеличаване, задълбочаване на контактите, трябва да избягваме спорните моменти. Аз не виждам какъв е проблемът клубът да работи, да развива дейност и да бъде наречен с име, което не дразни.
Очаквате ли клубът "Цар Борис III“ да има същата съдба? Най-вероятно ще има същата съдба, защото въпросът е за същото законодателство и същите институции. Отново правя разлика между прилагането на законодателството и различните акции за репресиране на отделни личности или за атаки физически срещу клубовете. Прилагането на законодателството би трябвало да бъде нещото, на което и ние настояваме. Атаките, репресиите срещу български граждани са абсолютно неприемливи.
Добре, обаче преди няколко години, когато са създадени тези клубове, е било разрешено, а сега изведнъж македонските власти взимат това безпрецедентно решение. Тези клубове са създадени, но те доколкото знам са вписани наскоро. Вие знаете, че миналата година или преди няколко месеца имаше много пищни откривания на тези клубове, включително клуба "Иван Михайлов“ се беше строила цялата българска политическа общност, и като институции, и като представители на партии и т.н. И още тогава знаехме, че прононсирането на клубове точно с тези заглавия ще бъдат провокативни за нашите съседи. Въпросът е какво търсим? Ако искаме да ги накараме веднага да възприемат нашето разбиране за историята и тогава да говорим с тях, е едно. Ако искаме да създадем клуб, който действително да работи за интереса на българите в Република Северна Македония е съвсем друго.
Какви имена според вас биха подхождали на български клубове в Република Северна Македония? Не е моя работа да измислям имена. Но въпросът е, че те трябва да бъдат такива, каквито не името да бъде основното, и не името да всява напрежение. Отново казвам според мен, основното е тези клубове да работят за защита на интересите на българските граждани там и за сближаването на двете държави. Това е важното. Оттам нататък името каквото си изберат, такова трябва да бъде, стига то да не бъде основен инструмент в работата на клуба.
Г-н Калфин, смятате ли, че подобни действия създават пречки за присъединяването на Република Северна Македония към Европейския съюз? Безспорно създават, да. Създават напрежение между двете страни и отдалечават двете страни от така желаните от нас добросъседски отношения. Факт.
Според журналистът Владимир Перев, Република Северна Македония не спазва европейските закони и етика обаче. Не знам какво точно е имал в предвид. Етика е нещо, което ако говорим за ценности, не е разписано в закон. Действително европейското право налага добри добросъседски отношения между държавите, които са в Европейския съюз. Ако е имал предвид това, да, действително има много какво да се направи по добросъседските отношения.
Смятате ли, че на българите се слага така един общ знаменател в Република Северна Македония, като на фашисти? Имаше и такова изказване. Ами това е абсолютно неприемливо. Има среди в Република Северна Македония, които се опитват да го направят, и според мен, основната цел и на българската политика е да защити правата на българските граждани или на хората с българско самосъзнание в Република Северна Македония, и да ги защити от репресии, каквито очевидно има. И това вече е абсолютно недопустимо, да не говорим за Европейския съюз и неговите правила, но и за съвременна, модерна европейска държава. Така че да, защитата на правата, на самочувствието, на достойнството на хората с българско самосъзнание в Република Северна Македония е абсолютен приоритет за мен.
Каква очаквате да бъде реакцията на държавата ни, на България, на Външното министерство, на президента също така? Очаквам Външно министерство или властите като цяло да изразят недоволство от това решение, но доколкото то е част от вътрешното законодателство на Република Северна Македония няма как то да бъде отхвърлено. Въпросът е, че ние действително трябва да насочим усилията си много добре, и отново казвам, те не трябва да бъдат за създаване на провокации, а с реална работа по защита на хората с българско самосъзнание в Република Северна Македония. И тук трябва да бъдат усилията и на българските институции, и на нашите сънародници оттатък границата.