Вчера научихме от медиите, че днес при премиера Росен Желязков
ще се проведе съвещание, посветено на една от най-болезнените теми за българското общество – пътната безопасност и борбата срещу войната по пътищата. В прессъобщението се посочва, че в срещата ще участват "представители на правителството, на ресорните ведомства и на неправителствения сектор“.
И тук възниква логичният въпрос: къде сме ние, представителите на автомобилния транспорт – един от най-големите и най-засегнати сектори в страната, когато става дума за пътна безопасност? Това разпространяват в своя позиция от Камара на автомобилните превозвачи в България.
Ето какво още казват те:Още вчера потърсихме отговор от Министерския съвет защо представители на тежкотоварния и автобусния транспорт не са поканени на това толкова важно съвещание. След поредица от разговори с различни служители ни беше категорично заявено, че няма как да бъдем включени. Аргументът – "срещата ще бъде в много тесен кръг“, но все пак с представители на неправителствени организации.
Темата за пътната безопасност, тежкотоварния трафик и инцидентите, свързани с него, е изключително важна за нас – и никога не сме я подценявали. Истината обаче трябва да се каже ясно: в България просто няма адекватни пътища, по които да се движат тежкотоварни превозни средства безопасно. Това е реалността, която години наред се замита под килима. В другите европейски държави съществува изградена, поддържана и логично организирана инфраструктура – там тежкотоварният трафик има определени трасета, условия и контрол. Затова и инцидентите са значително по-малко. У нас липсата на такива условия води не само до произшествия, но и до несправедливото обвинение, че ние сме основния проблем. Ние, превозвачите, не бягаме от отговорност. Напротив – настояваме за строг и постоянен контрол. Но не можем да бъдем удобния виновник, за да се прикрие системния провал на държавата да създаде елементарно безопасни условия за движение.
При всеки шокиращ случай със смърт на пътя медии и политици започват да говорят за дупки, лоша инфраструктура и по-тежки наказания, а ние, превозвачите, това го повтаряме от ден първи – с години, последователно и без да чакаме трагедия, за да проговорим. Ние сме сред най-засегнатите от войната по пътищата. Шофьорите са на пътя всеки ден, често при ужасяващи условия, в риск за живота си и този на околните. Изправени сме пред хаос в контролните механизми, липса на поддръжка, нереформирани институции и категоричен отказ от страна на държавата за приемането на реални мерки.
И питаме – как точно ще се постигне реален резултат в борбата с войната по пътищата, когато диалогът със сектора, който най-добре познава проблемите, е умишлено игнориран?