Военният министър
Красимир Каракачанов заяви, че армията може да се включи с полеви болници в битката с коронавируса, но според него все още не е дошло време за това. "Ефектът ще е по-добър, ако се използват почивни бази и хотели. Въпросът е, че не достигат кадри", коментира вицепремиерът и министър на отбраната
Красимир Каракачанов в ефира на Би Ти Ви.
В армията заразени са над 300 души, в това число и цивилни служители на Министерство на отбраната. Има няколко висши офицери, единият от които е изписаният вече ген. Димитър Петров (бел.ред. - шеф на ВВС). Има още няколко висши офицери, които все още са на лечение в болницата (бел.ред. ВМА), обясни Каракачанов.
Министърът разказа как е бил поставен под карантина преди 2 седмици, след контакт със шефа на ВВС, който постави за кратко в изолация и президента Румен Радев: "Прегледа ме ген. Мутафчийски и ми каза да се изолирам, малко по-късно ми се обадиха и от РЗИ. Карантината изкарах леко. Аз никога не съм бил положителен. Към момента всичко е наред, вече имам няколко отрицателни теста, но никой не е застрахован. И затова по-добре вместо да развиваме конспиративни теории - кой го е създал, по-добре да избегнеш една неприятна ситуация, каквато е да се разболееш от COVID-19", каза Каракачанов.
След това разплете казуса с генерал Петров, заради когото Румен Радев беше за кратко под карантина, но след отрицателни тестове шефът на РЗИ София го освободи от карантината. След което беше уволнен от премиера Борисов, както той сам призна от Facebook профила си. Генерал Петров веднага щом е разбрал, че е с коронавирус, си е останал вкъщи. Първите няколко дни с лечение в домашни условия, после е бил приет в болница заради усложнения. Вече е добре, надявам се, коментира Каракачанов.
"Кой - кого уведомява в такива случаи? Това е ангажимент на ВМА, която уведомява по ред и президента, и премиера и началника на отбраната и още няколко от офицерите, които са били на това мероприятие. Трябвало ли е Румен Радев да бъде поставен под карантина - "би следвало сериозно да се замисли по този въпрос", коментира Каракачанов.
Попитан за взаимоотношенията между премиера и президента, министърът каза: "Аз мисля, че точно в такива трудни ситуации държавниците трябва да показват държавническо чувство." Според него има ход в тази посока.
Вицепремиерът коментира подробно и отношенията с Република Северна Македония. "Не прави чест на македонските власти да говорят неверни неща за нас в Брюксел. Няма как с подобно тропане по масата да влязат в ЕС. От Северна Македония искаме да няма фалшификация на българската история и да спрат антибългарските внушения. Помогнахме им финансово и с оръжия, а получаваме обиди, че сме окупатори и фашисти. Не се спазва договорът за добросъседство", каза Каракачанов.
В Скопие някой си въобразява, че България от братски чувства и солидарност ще направи отстъпки. Разчитат и че някой отвън ще натисне България. Това обаче няма да стане, категоричен е военният министър и лидер на ВМРО
Красимир Каракачанов.
Как точно си представяте, че парламентът би гласувал нещо такова и едно отстъпване от позицията на България да мине през който и да е парламент. Ще видим след седмица какво ще стане, закани се Каракачанов и предупреди: "Изборът дали ще бъдат част от ЕС е техен. Няма как с коминтерновско удряне по масата да станат членове на Европейския съюз."
Лидерът на ВМРО увери отново, че Договорът за добросъседство със Северна Македония е достатъчно добър, но ако се спазва. Една година след подписването му той вече не се спазва. Договорът е първа стъпка за приемане в НАТО. Спазването му е втората стъпка за приемане в ЕС.
По думите на Каракачанов няма дипломатически натиск от Германия, а в САЩ той обяснил генезиса на балканските проблеми позовавайки се на американски източници.
Приятелството си е приятелство, братството си е братство, но договорите и добрият тон трябва да се спазват. "Ние не искаме да ходим на Капалъ чарши да спорим чий е Гоце Делчев", посочи Каракачанов и настоя, че България и българския народ трябва да се защитават националния интерес.
Лидерът на ВМРО обясни, че ние не караме Скопие и македонците да се отказват от националната си идентичност, но да бъдат така добри да си я създават според фактите и от когато е създадена с огън и меч след 1944 г. До 44-та година историята е обща история на един народ. Съвместна история имаме с Османската империя, с Византия, с арменския народ, но не и с македонците.
Едно "клякане" на Скопие сега, би означавало бъдещи проблеми, според Каракачанов, включително и такива като претенции да се учи измисления македонски език в Кюстендилско след време.