Казаха кога България ще е готова да приеме еврото

България ще е готова да приеме еврото през 2023-2024 г., след изпълнение на определените критерии, както и при постигната съответна степен на институционална и реална конвергенция. Нашето очакване, както и това на европейските ни партньори, е престоят във валутния механизъм да не се проточва във времето. Целта на този престой е да демонстрираме формално изпълнение на един от маастрихтските критерии (за стабилността на валутния курс) - нещо, което валутният борд ни осигурява безпроблемно.

Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев в интервю, публикувано на страницата на БСК, пише Money.bg.

"Високо ценим подкрепата за нашите усилия, оказвана ни през годините от работодателските организации и профсъюзите в България. Тази подкрепа беше ключов елемент за формиране на широка обществена подкрепа на целта за задълбочаване на евроинтеграцията на страната. Присъединяването ни към ERM II и Банковия съюз е реализация на тази цел", заяви той.  

По думите му преди да приемат еврото, отделните страни са имали различен период на участие в ERM II. Рекордьор е Литва - 10 години и половина, като изключим, разбира се, Дания, която участва в ERM II от 1999 г., но която не планира присъединяване към еврозоната.

Ще повиши ли еврото цените?

Според Радев това няма да се случи. "Това е спекулативно твърдение, което не е подкрепено с факти от историята на въвеждане на еврото в други страни.

Цялата историческа статистика в такива случаи е категорична - повишение се отчита при много малко стоки и услуги. И даже при такива индивидуални повишения не е ясно дали са причинени от смяната на валутата." Очакванията са в дългосрочна перспектива както цените, така и доходите в България да се движат нагоре.

Това ще е нормално следствие от реалната конвергенция на икономиката ни към еврозоната. Валутата, която ползваме, сама по себе си не е фактор за повишение или понижение на цените.

Ще бъдат ли намалени банковите такси и комисионни след присъединяването ни към Еврозоната?

Цените на банковите продукти и услуги са функция главно от равнището на развитие и конкуренция в сектора. Те не следват пряко от валутата, която ползваме, заяви Радев. Заедно с това, обаче, присъединяването към еврозоната би представлявало ключов етап за ускоряване и задълбочаване изобщо на интегрираността на българския финансов сектор в еврозоната.

Това, при равни други условия, ще означава че банките ни ще оперират в една по-сложна и конкурентна среда - от което е логично печеливши да бъдат клиентите на банките.

Ще има ли по-лесен достъп за българския бизнес до кредитен ресурс от европейски банки?

Европейските банки и днес са тук. Преобладаващата част от банковия сектор в България е съставена от банки, които са част от европейски банкови групи. Тези банки могат да заемат ресурс от "майките"си в еврозоната, който да се използва за кредитиране на българския бизнес и домакинства.

Правилата на Единния пазар позволяват и директен достъп до кредитиране на български фирми от банки, които оперират в други страни-членки на ЕС (независимо дали в еврозоната, или не). За да се случва това на практика, обаче, е необходимо най-малкото банката добре да познава съответната фирма. Кредитополучателят трябва да представи, а банката-кредитор да оцени финансови и бизнес показатели, потенциални рискове, кредитна история, правен режим на учредяване и реализация на обезпечения.

И предоставянето на кредита, в крайната сметка, трябва да се осъществи на цена, приемлива за двете страни.

Какви бяха ефектите на пандемията върху банковата система в Европа и у нас?

Според Радев банковата ни система посрещна ситуацията с COVID-19 в много добра кондиция, изразяваща се във висока капиталова адекватност, силна ликвидна позиция и спадащ дял на необслужваните кредити.

Ефектите от пандемията и въведените ограничителни мерки тепърва се проявяват. Първоначалните негативни очаквания в банките, свързани с възможността да генерират загуби, поради рязко влошаващия се профил на техните клиенти, бяха смекчени с въведения мораториум за отсрочване на задължения към банките. Още през март т.г. БНБ прие комплексен пакет от мерки, насочен към допълнително укрепване на капитала и ликвидността на банките.

През второто тримесечие ресурсът от домакинствата расте с 937 млн. лв., а от фирмите - с 440 млн. лв. Това най-общо е резултат от комбинация от три фактора - доверие в банковата система, недостатъчно инвестиционни алтернативи и мотивация да се спестява, поради икономическата несигурност, свързана със ситуацията около пандемията. През същия период въведохме нова отчетност на кредитите, във връзка с прилагане на европейски регламенти.

Промяната вече изключва позицията "парични салда при централни банки и други влогове на виждане" от обхвата на брутните кредити и аванси. Без тази методологична промяна, т.е. по съпоставими данни, през второто тримесечие брутните кредити и аванси имат минимално увеличение с 95 млн. лв.