Казвам се Евгения и никога повече няма да си мълча, но няма и да говоря

Жестоко убитата млада жена и майка – Евгения, сякаш за последно проговори. Тя "възкръсна“ за кратко, но и завинаги, чрез покъртителното излияние на Ева Колева.

С последните си думи, Евгения ни разтърси, тя вика силно без глас в съзнанието ни, като да ни предупреди и изкаже всичко онова, което приживе не успя.

Публикуваме целия разказ на Ева Колева без радакторска намерса:

 

"Почивай в мир, мило момиче!

"Казвам се Евгения.

Аз съм млада, възпитана и скромна. Имам кестенява коса, но за годежа си с бъдещия си съпруг, се изрусих.

Имам големи, честни очи, но вече нищо не виждам с тях.

Очите ми вече са слепи.

Аз съм образована, имам прилична работа и планове за живота си. Мечтая след сватбата да имам дете, да си вземем жилище, да го обзаведем.

За обзавеждането за детска стая не се тревожа, родителите на съпруга ми ще ни помогнат.

Те са толкова мили с мен, наистина!

Майката на бъдещия ми съпруг ме посрещна с домашна питка, постла ми легло в дома си.

Баща му ме изпрати в куфар.

Когато все още имах глас, исках да изляза на балкона на семейния ни апартамент и да викам.

Да викам, колкото ми държи гласа.

Исках да ви предупредя, мили мои съседки, вие, на които гаджетата ви ви дърпат за косата грубо и недодялано по време на секс.

Те не го правят за ваше удоволствие, мили момичета. Те просто ви насилват.

Вие, чиито мъже удрят с юмрук по масата, когато се изсмеете на шегата на известен актьор по телевизията. Те после ще ви нарекат "долен боклук“ и ще стоварят юмрука в корема ви.

Вие, които треперите над всяка супа, която сте готвили, за да се хареса на мъжа ви. А той демонстративно бута чинията и казва "не съм гладен“.

Разбира се, че не е гладен за глупавата ви супа. Гладен е за това по-късно вечерта да ви я излее във врата, да я разсипе по стената и пода и да ви заплаши, че вие, мили момичета, сте следващите.

Вие, които никога не бихте признали, че мъжа ви стиска китката ви по силно понякога, че ви прави скандали заради работните ви срещи, че ви излива чашата в лицето, защото тази вечер в ресторанта, сте погледнали приятеля му и сте се усмихнали вежливо.

Вие, мили съседки, майки, сестри, любими и приятелки,

НЯМАТЕ ПРАВО ДА СТЕ ВЕЖЛИВИ!

НЯМАТЕ ПРАВО ДА СЕ УСМИХВАТЕ!

НЯМАТЕ ПРАВО ДА СТЕ КРАСИВИ!

и да сте живи също нямате право.

Ревността се просмуква през сватбените ви чаршафи и се слива с лигите, течащи по устата на този мъж до вас.

Кръвта ви вече тече по кокалчетата на юмруците му.

Сълзите ви поливат моите мушката на балкона.

Добри хора ще отгледат детето ни, вашето, моето и на още някое момиче.

Институциите ще разследват.

Ще има присъди.

Ще има и наказания.

Само мен, Евгения от Перник, няма да ме има, защото вече съм в куфар.

И това не е най-лошото.

Най-лошото е, че гласът ми не се чува, защото го заглушава мълчание, омотано 4 пъти със стреч фолио.

P.S. Казвам се Евгения.

И никога повече няма да си мълча,

но няма и да говоря.“