Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Ким Стоянов: Радой Ралин беше човек, за който свободата беше изключителна ценност | ||||||
| ||||||
Как младите хора приемат словата на Радой Ралин сега? Ами те трябва да кажат, защото дори и в истината по някой път има мода. Така че колкото и правдиви истини да са словата на един човек, има поколения, които не се интересуват точно от неговите прозрения, а пък изведнъж се появява ново поколение, което преоткрива своите автори, своите герои, своите мъченици ако щете. Kак вие самият искате да бъде запомнен той? Е, аз съм си го запомнил, както аз съм си го запазил. Но в крайна сметка той беше един човек, за когото свободата беше изключителна ценност. Той беше подчинил в голяма степен, макар че не може да се каже думата "подчинил“ за творчество, но така излиза, че се опитваше да покаже, да подтикне, да подбуди своите читатели и всичко друго, което създаваше, да ги накара да им вкара един нагон към свободата буквално. Добре, той е човек, който имаше доста пиперлив език, който си позволяваше през целия си живот безмилостно да критикува българските властници. Какво би казал той сега на база политическата ситуация в страната? Първо, трябва да кажем, че той може да е имал пиперлив и безмилостен език, но Радой Ралин никога не попържаше. Той си служеше не с псувните, не с нагрубяването, не с този инструментариум и тези изразни средства, които влязоха в това, което за съжаление в момента наричаме "журналистика“, той си служеше с инструментите на сатирата, на иронията. Но ако трябва в една епиграма да опишем неговото отношение към това, което в момента се случва, аз се сещам един апостроф, който той прави на това "Народе ????“ на Васил Левски, а епиграмата звучи така: "Народе, как я смяташ, докога ще се мяташ като влечуго от едно робство в друго?“ Кратки фрази казват достатъчно. По някой път кратката фраза звучи много по-силно. Точно така. Добре, нека да си поговорим малко за началото на Радой Ралин. Как се заражда неговият псевдоним? Когато започвахме да създаваме всички тези събития, свързани с това, че той навърши 100 години – през април тази година се навършиха 100 години от рождението му, той не ги навърши, защото почина на 82 години, и сложихме всичко това под мотото на една негова песен. Той е написал един текст за песен, която композира Милчо Левиев, изпълняваше я Йорданка Христова. И до ден-днешен тя може да бъде намерена – "Една красива грешка“. И ние сложихме това мото, с което отбелязахме 100 години от рождението на Радой Ралин: "Радой Ралин – една красива грешка“. Той се е родил в семейството на ямболския търговец Христо Хадживълчанов и неговата съпруга Радка Димитрова, която на практика е племенница на Таньо войвода. Таньо войвода е последният войвода от Априлското въстание. Но е бил осиновен от брата на Радка, сливенският книжар Стефан Димитров, и моята баба Кина. За съжаление или драматично обстоятелство твърде рано разбира това, случайно го разбира, натъква се, и това сякаш определя целия му духовен строй, определя неговата непрекъсната грижа към хората, които се чувстват неосъществени, не са учили, неприети. Това е една непрекъсната тема както в поезията му, така и в сатирата му. Но когато започва да изпраща първите си стихотворения на ученическите издания, за да не му се подиграват съучениците се подписва Димитър Радин, само че изглежда, че логотипърът нещо е бил подпийнал, и вместо Радин го е подписал Ралин. По-късно вече в редакцията на вестник "Литературни новини“ Елин Пелин, който също е Димитър Стоянов, всъщност по бащина линия, му казва: "Абе това Димитър с "р“ накрая и Ралин звучи нещо друго“, и така се ражда псевдонимът Радой Ралин. Той пише под общо десетина други псевдоними, но ако човек е любопитен, може това в литературните речници да го намери колко са псевдонимите, сега да не обременявам слушателите с изреждането им. Добре. А всъщност, вие казахте на 23 април се навършиха 100 години от рождението му. Навършиха се, да. Музеят на хумора и сатирата отбеляза това събитие, свързаното с творчеството на Ралин под едно друго мото: "Светът е оцелял, защото се е смял“. Така е ли наистина, това ли е формулата? Формулата за това е мотото на Музея на хумора и сатирата, който е измислен от Радой Ралин. То това не е някаква народна поговорка и латинска максима, афоризъм. Навремето, когато Стефан Фъртунов, преди 50 години създава, започва да слага началото на Дома за хумора и сатирата, той много общуваше с както с баща ми, така и с Борис Димовски – аз ги помня тези неща, защото вече бях едно момче на 13-14 години, така че много добре ги помня, и тогава Радой Ралин предложи мотото. Нямаше как събитието, което организирахме през юни месец в Дома на хумора и сатирата, да не мине под това мото, което е и мото на Дома, и което аз окуражих едно време ръководството на Дома на хумора и сатирата, то е патентовано това мото. Така че ако разни рекламисти си позволяват да го използват без разрешение, така ще ги преследваме дори и по законен начин, като съм казал, че всички приходи от тези дела ще отидат за Дома за хумора и сатирата. Това е много добро решение от ваша страна. А тази година вие представихте пред българското общество и 3 книги по повод 100 години от рождението. Кои са те, можете ли да ни кажете малко повече как се зароди идеята за тяхното създаване? Не, не. То е един процес. На практика книгите са 4, но засега са 4. Най-напред излезе литературната анкета, която дълги години литературният критик и историк Вихрен Чернокожев правеше с него: Радой Ралин "Просто живях…“ – това излезе още в края на миналата година. След което издателство "Милениум“ направи под патронажа на Недялко Йорданов, който беше много близък с баща ми, баща ми го третираше като свой по-малък брат, и много се подкрепяха двамата, направиха голямото юбилейно издание, където той е представен с много неща. Неговият близък приятел литературният критик проф. Божидар Кунчев направи също един сборник, който като атмосфера с избрани стихове на Радой Ралин, който като атмосфера е много по-различен от това, което направи Недялко. Ние, наследниците, около годишнината направихме фототипно издание на "Люти чушки“, което е също в мрежата. Предстои в момента да излезе една, пак едни избрани стихотворения, които моята племенница, голямата дъщеря на брат ми Стефан, София с менторството на литературната историчка Росица Димчева направиха от негови стихове, "Късно открие“. Буквално до края на месеца ще представим тази книга. А до края на годината също така работим много сериозно върху един сборник с преследваните сатири на Радой Ралин и Борис Димовски. Говорим за 4-те книги: "Безопасни игли“, "Личен контакт“, "Люти чушки“ и "Епиграмки в рамки“. Ще ги направим пак в едно общо издание, което ще има фототипен характер, и което сме нарекли "От кладата до килията“, тъй като "Лютите чушки“ беше изгорена. Имаше книги, които като ги изземваха от книжарската мрежа ги затваряха заедно с други инкриминирани книги в старата сграда на Сливенския затвор в килиите. Бяха го обърнали преди 1989 година в помещение, където складираха инкриминираните книги. Даже Блага Димитрова има едно великолепно стихотворение на тази тема как книгите от килия на килия като политзатворници си подвикват, и си говорят и си водят своите диалози. Очакваме с нетърпение новите издания до края на годината, и да призовем хората, които оценяват творчеството на Радой Ралин да обърнат внимание на тези издания. Сега искам да ви върна към един малко неприятен спомен. Вие споменахте "Лютите чушки“, как пострада баща ви тогава, как се отрази това на семейството ви? Сега, как пострада, той самият има една епиграма: "Миналото не се връща, миналото само се преглъща“. Така че аз не обичам да се разглеждам като репресиран човек. За мен човек се чувства пострадал и репресиран, ако се разглежда като такъв. А напротив, човек когато е уверен в себе си, в правотата си, той няма как, няма кое да го репресира, няма кое да потисне, да унищожи неговата душа и неговото чувство на съпротива. Ако в България имаше репресирани хора, това бяха горяните. Ако имаше истински репресиран политически човек в България, това беше Илия Минев, който лежа в затвора по-дълго отколкото Нелсън Мандела, но не стана след това президент на България Илия Минев. А в края сега на нашия разговор искам да поговорим за предстоящата направа на паметник на Ралин в град Сливен. Разкажете ни малко повече за тази инициатива? Допада ли ви идеята как да изглежда паметникът? Сега, то беше много мило и трогателно, аз през февруари или март месец беше получих в лично съобщение от г-жа Пепа Генчева, която по това време беше зам.-областен управител в Сливен, това, че иска да организира един инициативен комитет за издигането на този паметник. 3-4 пъти бях, срещах се с тези хора, и действително съм много щастлив и благодарен от енергията, с която те са се захванали с това. Разбира се, на инициативния комитет аз казах, че по никакъв начин няма да изказвам мнение, просто като свой представител там посочих журналистката, колегата Веселина Седларска, и помолих когато се стигне вече до жури, което да определя проектите като мой представител да бъде арх. Петър Диков, на когото познавам работата като човек на градоустройството, и като това великолепни. И съм много щастлив, че той отговори на поканата ми и се съгласи. В момента има готов идеен проект за обявяването на конкурса, който е дело на художника Александър Дойчинов. Изключително добро решение е на този идеен проект. И на 1 ноември за Деня на будителите вече официално беше обявен пред сливенската общественост този инициативен комитет. На това обявяване присъстваха както кмета на град Сливен г-н Стефан Радев, така и председателят на Общинския съвет Димитър Митев. Аз почувствах действително желанието на сливнанлии да има такъв паметник. Избрали са едно много хубаво място. Предстои, разбира се, все още много работа. Предстои Общинският съвет да се произнесе върху мястото, да даде своето разрешение, предстои фондонабирателната кампания. Сега засега единствено тези 5 000 лева, които спечелих от "Стани богат“ с каузата за този паметник, след като държавата си удържи 10% данък, ще отидат. Но предстои създаването на фондонабирателна кауза в платформата БГ под егидата на фондация "BCause“ – една фондация, която професионално се занимава с фондонабиране от десетилетия. Така че надявам се, че ще можем след някоя друга година да открием този паметник. Дано да е скоро. Всичко е в ръцете на българите кога ще стане. Благодаря много за този разговор. Габриела ГЕОРГИЕВА |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Виктор и Беба отново заедно
08:46 / 29.11.2024
Дружество край Варна закупи модерна земеделска техника с евросредства
08:19 / 29.11.2024
Закърпиха положението в район "Одесос"
14:10 / 30.11.2024
Пожар в центъра на Варна!
15:45 / 29.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0888 53 26 24
novini@varna24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Varna24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Varna24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Varna24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: