Една година война, една година човешки страдания, една година невинни жертви… Ужасяващо беше да видя многото изгорели танкове в предверието на Киев. Това написа във Фейсбук профила си съпредседателят на "Продължаваме промяната"
Кирил Петков точно година след началото на конфликта между Москва и Киев.
Публикуваме целия му текст без редакторска намеса: Никога няма да забравя при посещението ми в Буча - разрушения от руска ракета жилищен блок, който приличаше точно на тези в Младост, а между тухлите имаше остатък от детска играчка. На такова място виждаш как думите губят силата си и човек усеща трагедията със сърцето си. Няма по-голям ужас от война. Тогава си дадох сметка какво реално означаваше да не се помага на Украйна - означава руската армия да мине през цялата страна, да има много повече детски играчки в пукнатините на разрушените сгради. Ами ако всичко това се случваше не в източна Украйна, а в източна България? Как щяхме да искаме света да реагира, ако тази детска играчка беше в жилищен блок във Варна? Щяхме ли да искаме от Европа да не ни помогнат?Аз съм горд, че България не се сниши, а беше там от правилната страна на историята в критичен момент на войната. Горд съм, че няма да се срамуваме един ден, когато тези събития са част от учебниците по история. А в същите тези учебници съм сигурен, че ще пише, че Украйна е успяла да се освободи и си е върнала териториалната цялост, а Путин е останал в историята като неуспелия неадекватен диктатор, след който Русия е започнала своята промяна.