Парламентарната група на "БСП – Обединена левица" решихме да се въздържим при гласуването на имунитетите на народните представители от ДПС-ДПС, тъй като считаме, че въпросът е прекалено политизиран и юридическото се губи в противопоставянето между двете парламентарни групи на ДПС. Това каза председателят на Народното събрание доц.
Наталия Киселова в предаването
"Метроном" на
Радио "Фокус".
В Конституцията е предвидено да има редица гаранции за независимостта на Народното събрание. Една тези гаранции е т.нар. наказателна неприкосновеност, или имунитет. "Наказателната неприкосновеност означава, че народен представител не може да бъде задържан, освен при заварено тежко престъпление, и не може да бъде привличан към наказателна отговорност, освен за престъпление от общ характер. Ако се иска привличането му към отговорност по време на мандата му като народен представител се дава разрешение от Народното събрание или той доброволно дава съгласие имунитетът да бъде свален по отношение на конкретно искане за привличане под отговорност“, обясни конституционалистът.
Дебатът по искането за сваляне на имунитетите на депутатите от "Демокрация, права и свободи – ДПС“ Джейхан Ибрямов и Марио Рангелов са били силно политизирани, заяви тя. "Нямаше категорично решение в рамките на цялото Народно събрание как да се постъпи и поради тази причина всяка парламентарна група имаше свободата народните представители да решат дали да се даде съгласие или не за възбуждане на наказателно преследване срещу двамата колеги“, обясни доц. Киселова.
Доц. Киселова коментира и работата на Конституционния съд по исканията за частично или пълно касиране на изборите от 27 октомври. "Освен че допусна за разглеждане по същество и петте искания, Конституционният съд назначи и допълнителна експертиза. Моето разбиране е, че до края на януари или в началото на февруари предстои решение на Конституционния съд. Вариантите са няколко. Ако има промени в данните, първата възможна последица е да има промени и в мандатите. Това означава промени в мандатите на същите партии и коалиции, които имат парламентарно представителство, т.е. излизат едни, а влизат други народни представители. Втората възможност е да има нов субект, останал под бариерата. Третият вариант, който не бива да бъде изключван, е да няма никакви промени. Не изключвам и трите варианта като изход“, заяви конституционалистът.
Тя допълни, че независимо какво ще бъде решението на Конституционния съд, то ще бъде последвано от произнасяне на Централната избирателна комисия.