Чрез законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия се предлага въвеждане на горна граница от 12 заплати на обезщетението поради пенсиониране от работодател-публично предприятие. Чрез това предложение по законодателен път се ограничава процеса на колективно трудово договаряне в системата на публичните предприятия.
Мотивите към този законопроект са изключително спорни, защото в него ясно личат и директните атаки срещи правата на работниците и служителите и упреци срещу процеса на колективното трудово договаряне. Мнението е на д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право и създател на платформата
mywork.
На първо място трябва дебело да се подчертае и да се има предвид, че е недопустимо да се ограничава правото на колективно трудово договаряне чрез закон, още повече, че то произтича от важни международноправни актове (конвенциите на Международната организация на труда), пренесени в българската Конституция и в Кодекса на труда.
Реално, вместо да се създава горна граница на обезщетението поради пенсиониране на служителите по Закона за публичните предприятия, следва пълноценно и правилно да се използва механизма на колективното трудово договаряне в системата на публичните предприятия, който дава големи възможности за постигане на благоприятни за работниците и служителите условия на труд, надграждащи тези по Кодекса на труда, включително и увеличаване размера на обезщетението по при пенсиониране (чл. 222, ал. 3 КТ). Именно по този начин, на масата на преговорите, ще се приемат най-справедливите решения на въпроса за размера на обезщетенията поради пенсиониране.
Защо обаче е важно това право да не бъде ограничавано?
Обезщетението при пенсиониране представлява една от формите на социална сигурност, които имат за цел да осигурят финансова подкрепа на гражданите след завършване на трудовия им стаж и достигане на пенсионната възраст. Това обезщетение е насочено към облекчаване на финансовия стрес, който може да възникне при лицата, които преминават от активната фаза на трудовия процес към пенсионните години.
Ето някои от основните причини и значението на обезщетението при пенсиониране:
На първо място е осигуряването на финансова сигурност. Обезщетението предоставя на пенсионерите стабилен източник на доход след прекратяване на трудовата им дейност. То играе ключова роля в осигуряването на финансова сигурност в началото на пенсионните години и помага на пенсионерите да се справят с различни разходи, свързани с живота след пенсиониране.
На следващо място това е покриването на основните жизнени разходи. Обезщетението при пенсиониране помага на пенсионерите да покрият основни разходи като жилище, храна, медицински грижи и други жизнено важни нужди. Така се поддържа достойнството и качеството на живот на пенсионерите.
Не е без значение, че обезщетението при пенсиониране има за цел и да уравновеси социалните различия и да предостави равни възможности на всички граждани, независимо от техническите, професионалните или финансовите им характеристики. Това е част от социалната политика, насочена към справедливо разпределение на ресурсите.
Обезщетението при пенсиониране играе ключова роля в социалната сигурност и поддържа стабилността на финансите на гражданите след тяхната трудова активност. То предоставя финансова подкрепа на пенсионерите, покривайки основни жизнени разходи и осигурявайки тяхната финансова устойчивост в пенсионните години.
Обезщетението не само осигурява достойни жизнени условия за пенсионерите, но също така спомага за уравновесяване на социалните неравенства, предоставяйки равни възможности за гражданите. В същото време то служи и за подчертаване на социалната отговорност на държавата и обществото към своите граждани, осигурявайки им дегенеративна старост и уважение към труда, който са вложили през годините.
Обезщетението при пенсиониране не е просто правна формалност, а по-скоро израз на грижата на обществото към своите граждани, осигурявайки им достойни условия на живот и спокойствие в периода след трудовата им кариера.