Конституционалистът проф. Пламен Киров: Сега е изключена една партия, утре може да бъде изключена друга парламентарна група

Единственият орган, който може да каже дали е нарушена Конституцията на България е Конституционният съд. Напоследък на Конституционният съд му се стовари нелеката задача да тълкува всяка точка и запетайка на Конституцията. Член 99, ал. 1 е категоричен - “След консултация с парламентарните групи" не с някои парламентарни групи, очевидно с всички парламентарни групи има предвид конституционният законодател “президентът връчва проучвателен мандат на лице посочено по численост от най-голямата парламентарна група да се опита да състави кабинет". Всеки, който разбира свойството и значението на думите в българския език би стигнал до извода, че става въпрос за консултации с всички парламентарно представени политически партии, които имат парламентарни групи в парламента. Това каза за предаването “България, Европа и светът на фокус" на Радио “Фокус" конституционалистът проф. Пламен Киров.

“Наскоро беше избран председател на Народното събрание, народните представители продължиха действието на Правилника на 50-ото Народно събрание. И така е било досега при трима президенти - Петър Стоянов, през двата мандата на Георги Първанов и стигнем до мандата на президента Плевнелиев. Всички те са провеждали консултации с всички парламентарни групи представени в съответните парламенти. Изведнъж се появява конституционен прецедент. Но оттук нататък се отваря една възможност при следващи парламенти, при други президенти да имаме позоваване на този прецедент, който може да се превърне в практика. Сега е изключена една партия, утре може да бъде изключена друга парламентарна група. Много е възможно президентът да си хареса две парламентарни групи и да си проведе консултации само с тях, при положение, че са седем-осем, както е в момента. Съмнява ме тази практика да бъде приета за нормален политически диалог", отбеляза проф. Пламен Киров.

“Това е едно дискриминационно отношение и към избирателите на съответните политически сили, зад всяка парламентарна група стоят десетки хиляди избиратели. Когато не е зачетено това разпределение на политическите сили, които имат парламентарни групи в парламента, това е неуважение към част от избирателния корпус. При този фрагментиран парламент няма да се стигне до импийчмънт на президента с мнозинство от 2/3. Но се създава недобър прецедент, който по-късно може да бъде използван и то в много по-драстична форма, в сравнение с това, което се случва днес", заключи проф. Пламен Киров.