Костадин Илчев, майстор: Да направиш една гайда ти трябва сърце и душа

Да направиш една гайда ти трябва не само да знаеш как, а и да вложиш сърце и душа в направата й. Това каза Костадин Илчев – майстор на каба гайди в предаването "Цветовете на България“ на Радио "Фокус“.

 "Гайдата е целият ми живот – откакто като малък започнах да свиря, целият ми живот премина и не съм се разделял с гайдата. Тя ми е била спътница в живота и споделям с нея и хубаво, и лошо. Гайдата е такъв инструмент, че и в най-трудния момент може да те развесели и даде малко живот.“  

 Гайдар, основател и ръководител на гайдарски състав "101 каба гайди“, но и майстор в изработката на гайди Костадин Илчев разказва, че от малък има интерес към този инструмент. "Ходих при старите майстори в село Стойките и ги гледах как работят. Започнах след като се уволних от казармата да си събирам инструмент и всичко нужно за направата на една гайда,“ сподели той и добави, че най-много за занаята е научил от ръководителя на детския ансамбъл в Смолян Анастас Иванов. 

"За да стане една гайда, има много труд: и кожата да обработиш, и дървенията да приготвиш. Някои път дървото излиза некачествено, трябва да го смениш, да намериш подобно. Не е лесна изработката на каба гайдата,“ обясни той и разказа, че човек трябва да е въвлечен в процеса на изработката, трябва да разбира не само от техническата част, но и да има слух и да умее да свири на инструмента, да го усеща.

За да изработиш качествен инструмент трябва поне месец, обясни майсторът, а най-тънката работа е да я накараш да свири. "Човек трябва да има голям усет, точна ръка, да го правиш от сърце, с душа, за да може да се случи това, което искаш“. Настройката на самата гайда е трудна, разказа още той – трябва да се нагласят пискунчетата, за да просвири гайдата. А вече влезлите в употреба инструменти също изискват много грижи – да се смазват пискунчетата, с лой да се масажират, дървенията трябва да се почиства, за да има добър звук инструментът.  Родопската каба гайда се отличава от останалите гайди по изработката и ниското звучене на инструмента, откъдето идва и името й. "Ниското звучене е по-приятно за слушане и допада много на слушателите,“ обясни той. По думите му интересът към народния инструмент и неговата изработката се увеличава, като в Смолян, където той преподава, има много млади хора, които тръгват по пътя на майсторите да правят автентичните фолклорни инструменти, както и  такива, които се учат да свирят на каба гайда.

Калина СВЕЖИН