Културен антрополог: Гражданското образование помага на децата да бъдат критични и умерени

Гражданското образование позволява на децата да мислят критично, без да заемат крайни позиции. То е начин да подкрепим учениците в развитието им като пълноправни и отговорни граждани. Това каза в "Денят на Фокус“ на Радио "Фокус“ културният антрополог Юлия Мишкова, която е и образователен експерт.

"Съществуват два подхода при въвеждането на гражданското образование в класната стая. Единият е като отделен предмет, другият – т.нар. "междупредметен“. Вторият подход дава възможност гражданската компетенция да фигурира във всички предмети от 1 до 12 клас. Този подход е избрала България и в този смисъл у нас гражданското образование вече присъства“, поясни Мишкова.

Важен въпрос е доколко ние обръщаме внимание на гражданската компетенция и доколко чрез нея подготвяме детето да бъде активен член на гражданското общество. Методите на преподаване на тази компетенция са всички дейности, които могат да помогнат на детето да осмисли света около себе си, да свърже това, което чува в час, с реалността – не става дума за знания на хартия, а знания, които то може да използва практично в ежедневието си.

Проблемът е, че учебните програми са доста натоварени със съдържание. Учебниците са препълнени с огромна фактология. Външните оценявания и държавните зрелостни изпити изчерват не гражданските компетенции на ученика, а познаването на фактологията. Това е пречка пред пълноценното гражданско образование. За учителя вплитането на компетенциите в часовете става предизвикателство, защото той трябва същевременно да преподаде и заложеното в програмата му.

Гражданското образование не е само познаването на основните ни права и свободи, то е набор от умения за действие в конкретни социални ситуации. Подкрепя ни в усилието да живеем в хармония с останалите. То възпитава в толерантност и разрешаване на конфликти без насилие. Учителят и учениците носят споделена отговорност за атмосферата в час, като например подпишат своеобразен договор. Така се дебатират правилата, които после всички се съгласяват да спазват. Когато децата разберат защо едно правило е необходимо, те са готови да гос пазват. Това важи и за поставянето на телефоните в специална кутия, която се отваря след края на учебния ден.

Когато питаме дали децата разбират разликата между толерантност и харесване, трябва първо да си зададем въпроса дали ние самите като възрастни я правим. Имах възможност да направя проучване в 4 столични училища на тема толерантност. Разговарях с ученици от 11 и 12 клас. Изводът беше, че децата най-често повтарят заучени фрази от вкъщи, когато става дума за толерантност – слушам семейните модели и гис ледват, без да ги осмислят докрай.