Лазар Радков: И на Украйна, и на Турция българите протегнаха ръка за помощ

В интервю за дневния информационен блок на Радио "Фокус" - Лазар Радков, инициатор на кампанията "Капачки за бъдеще"

Любов можем да покажем всекидневно – любов към ближния, любов към нуждаещия се, любов към бедстващия, без значение от религията, цвета на кожата и дали изобщо се намира в нашата държава. За доброволния труд и всекидневното показване на любов и състрадателност сега ще си говорим с моя гост Лазар Радков. Радвам се, че точно на днешния ден ще си говоря именно с вас. Искам да ви  попитам българите може ли да бъдем обединени около една кауза и да помогнем истински, без да мрънкаме и да намираме кусури на всичко?   

Първо искам да кажа, че българите сме страхотни хора. Второ, като навсякъде, хора има всякакви. Хубавото е, че в последните години, колкото и премеждия да ни предостави животът и с КОВИД кризата, и с Украйна, сега с Турция, всъщност се видя, че в България има много, много, много чудесни, прекрасни хора, солидарни хора, хора, които са готови да помогнат, да протегнат ръка на човека, който е в беда, на нуждаещ се човек. Човек, който е в състояние, в което има нужда от помощ, не може да си помогне сам. И хубавото е, че тази тенденция се засилва все повече. В смисъл, виждаме, че с всяка следваща криза все повече хора помагат, все повече хора отварят сърцата си и за мен това е един много положителен знак. Имали сме доста тежки десетилетия зад гърба си, не че в момента сме цъфнали и вързали, но все повече българи отварят сърцата си и бих казал, че уверено крачим към едно осъзнато и солидарно гражданско общество, което няма да се случи утре, може би няма да се случи и след 10 години, но сме на път натам.   

Направена е първата крачка.  

Да.  

Вашето име по-скоро го свързваме с кампанията "Капачки за бъдеще", която обединява немалко хора и успешно помагате. Като говорим за това, работите често и с доброволци. В момента помагате и на пострадалите в Турция. Какво успяхте да съберете и от какво още имат нужда хората там?  

Успяхме да съберем – трябва да видя как са числата, може би към 260 000 лева до момента като дарения. Успяхме да насочим много хора, които искат да дарят готови материални дарения от рода на одеяла, спални чували, дори хранителни запаси, памперси, дамски превръзки, адаптирано мляко и прочие. Успяхме да ги насочим към множеството центрове за дарения. Много от нашите доброволци от Клубовете за бъдеще организираха подобни центрове, организираха превоз, организираха доброволци, успяхме да изпратим до момента стоки, закупени с дарения, спасителни термоодеяла, които помагат изключително много при минусовите температури човек да запази температурата си. Тези термоодеяла ще помогнат, всъщност те вече са в Турция, може би днес вече са на терен. Те ще помогнат на 20 000 души. Успяхме да уредим на много добри цени специални изолирани палатки, шатри, във всяка от която могат да се настанят до 10 души, които са специфични за земетресения и всякакъв род бедствия, които са подходящи, изолирани, вътре и отопление може да се сложи, издържат до минус 30 градуса тези палатки. Ще помогнат на още 1000 души. Изпратили сме още над 100 000 дамски превръзки, понеже в засегнатите райони, там има нужда буквално от всичко. В момента преговаряме с много фирми. Всички неща са взети на много добри, на подпазарни цени. В момента ще изпратим голямо количество грах и търсим оферти също за детски пюрета и адаптирано мляко. Поддържаме ежедневни контакти с доброволци и организации в Турция и в Сирия. За Турция са казали, че вече нямат нужда от дрехи, остава нуждата от палатки, одеяла и спални чували. Намерили сме също доста добри спални чували, сега след мъничко ще направя поръчка за поне 500 такива.   

А каква е ситуацията в Сирия?  



Ситуацията в Сирия, тя е доста по-тежка, защото най-силно засегнат е районът около Идлиб, където така или иначе още преди земетресението се водеха редовно военни действия. Той се контролира, по информация, която получаваме, от сили, които воюват с централната власт в Сирия, и там е много трудно да достигне помощ. С Никола Рахнев от "Гората. БГ" координираме усилия редовно. Той успя вече да изпрати един ТИР с ориз, който там вече се готви, и в момента търсим различни начини как да изпратим повече помощи. Трябва да стигнем наистина там, защото е трудно положението. Просто там самата ситуация още преди земетресението беше достатъчно тежка.  

Да.  

Още преди земетресението имаше хора, които живеят на палатки, така че сега просто е още по-тежка ситуацията. Ситуацията с изпращане на хуманитарна помощ поради политическата обстановка е силно затруднена по най-различни причини, но работим усилено и вярваме, че до няколко дни вече ще имаме добре изграден канал, по който ще стигат нещата и наистина ще стигат до нуждаещите се.  

Вие бяхте и в Украйна. Кажете ни от първо лице каква е ситуацията там.  

Бях в Украйна да помагаме на хората, пострадали от войната, хората с разрушени къщи, места, където допреди месеци или броени седмици буквално са се водили военни действия около тях. И това са хора, които не са могли да избягат, хора, които нямат роднини или приятели, при които да отидат в чужбина, хора, които не знаят език или нямат някаква такава професия. Това са по-бедни и по-възрастни хора. Как да ви кажа, войната просто не можем да си я представим в България, тя е нещо много далечно, много абстрактно за нас. Даже наскоро един приятел ме пита: "Как е в Украйна? Ти нали беше сега – вика, – има ли война или само по телевизията?“. Викам: човек, там, където бяхме, източно-югоизточно от Купянск, там се чуваха гърмежи буквално всяка минута, артилерии и ПВО, може би артилерия. И сега хората сме такива, че ние се адаптираме към всичко, адаптираме се към всичко и хората – гърми си, те си ходят по улиците на селцата. Имаше даже един репортаж там по телевизията, журналистка взима интервю от лекаря, и изтрещява нещо буквално на 50 метра, тя се панира, почва да крещи "Какво правим сега?“, лекарят само дето не си запали цигара и казва "Спокойно, това е на съседната улица, няма проблеми“. И така. Но хората навсякъде, навсякъде ни посрещнаха изключително топло, изключително добронамерени хора. Как да ви кажа, като има война, навсякъде винаги страдат обикновените хора. Отидохме да помагаме на обикновени хора, точно на пострадалите от войната.  

Питах ви за тези две места, защото видяхме лицето на две различни трагедии – лицето на войната и лицето на природното бедствие. Човешката трагедия е една и съща. Но съчувстващи ли са хората по света? Досега говорихме за българите.   

Аз имам нещо, което съм видял с очите си и което вярвам, че е силно заложено, то е заложено в душата на всеки едни от нас, в гените на всеки един от нас. Това е емпатията и това е вътрешният подтик да подадеш ръка, когато видиш, че един човек е нуждаещ се, изпаднал е в беда и не може, просто не може да си помогне сам, има нужда някой друг  човек да му помогне. И щом ти го виждаш, значи ти си там, ти го виждаш – ти си този друг човек. И много силно всъщност – то няма какво да вярвам, аз съм сигурен, че всеки един от нас, някои от нашите праотци назад във времето, даже не един, не двама, е бил в трудна ситуация и буквално е оцелял, защото някой друг човек, в немалко случаи дори непознат, му е подал на ръка, му се е притекъл на помощ. И всички, които в момента сме тук и имаме лукса да сме живи, да съществуваме и изобщо да може да помогнем и да обсъждаме, и сега да си говорим с вас по радиото, вашите слушатели да ни слушат, всеки един от нас изобщо съществува, защото някъде някога назад във времето поне един от нашите праотци е бил в много трудна ситуация и някой друг човек му е помогнал да оцелее.  И затова вярвам, че това е нещо, което на нас ни е заложено във вените. При различни хора се проявява, разбира се, различно силно, но го има в почти всеки един човек, който е на тази Земя. И това е едно от нещата, което ни обуславя като хора, това е едно от нещата, което ни прави човеци – като видим, че някой е в нужда, ние да протегнем ръка и да помогнем. И в България има много хора, които имат мъничко, но помагат. Казват "Толкова имам, сега нямам много, искам да помогна с тези 5 лева, искам да помогна с това одеяло, искам да помогна с този пакет памперси“. В Украйна също беше така. Там хората ни посрещнаха. Нямат нищо, обаче виждаш, че идваш с отворено сърце, идват да помогнеш, канят те на трапезата си. Имат пет неща вкъщи, вадят ги на масата и казват "Ти си ни дошъл, искаш да ни помогнеш – ние те посрещаме като гост“. И така. Хората сме стигнали, докъдето сме стигнали, защото сме си помагали един на друг, когато някой изпадне в беда.   

Много благодаря за прекрасния край на този разговор. Желая ви успех с всичко, с което сте се захванали.   

Благодаря ви, благодаря и на Вас.