Люба Йорданова, Фондация "Заедно в час": Реформите в образованието не са популярни, ще предизвикат голям отпор
Приветстваме устойчивата политика на увеличаване на учителските заплати, тя трябва да продължи. Заедно с нея обаче вече е време да говорим и за резултатите. Това каза Люба Йорданова – специалист "Стратегически партньорства" във Фондация "Заедно в час", в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус".
Тя коментира, че резултатите от PISA са показател за това доколко учениците могат да се справят в живота след училище.
Необходима е нова визия и философия за учебните програми. "Не е първостепенно важно какво точно учим по всеки предмет във всеки клас, а какво искаме да постигнем с тези учебни програми, какви умения и нагласи искаме да имат учениците, когато излязат от училище в 12. клас, когато излязат от основното си образование след 7. клас. След това, като видим какви са целите се връщаме назад и мислим какви са инструментите – кое е това учебно съдържание. Със сигурност смятам, че трябва да се даде повече свобода на учителите сами да определят, да могат да избират измежду учебно съдържание спрямо нуждите и спрямо интересите на техните ученици, а не всички деца в цялата държава по едно и също време да учат едно и също нещо“, заяви Йорданова.
Образователната система е консервативна и това е така не само в България, отбеляза тя. "Виждаме вече много европейски държави, които през последните години обновиха визията на учебните си програми. Това е един много дълъг процес. Мога да дам пример с Уелс, които са една от държавите, които наскоро започнаха работа по новите си програми. Там процесът беше петгодишен. Започна с това какво искат в края на образователната система и след това вече по всяка предметна област – кои са важните неща, които трябва да се случват в училище. Там всяко училище можеше да си прави учебна програма на базата на критерии и насоки от министерството“, обясни експертът.
Според Йорданова трябва да има надпартиен пакт между основните политически сили, който да определи образованието като приоритет и да даде заявка, че ще се работи за промяна на качеството му, без значение кой е на власт. "Реформите в образованието не са популярни, те ще предизвикат голям отпор от много хора, които са доволни от статуквото. Истинските реформи, които касаят различно обучение на учителите, които в момента не са подготвени в голямата си част да преподават в ХХІ век, нови учебни програми, нови изпитвания, които не изискват наизустяване, а умения – има много интереси, които биха били срещу тези реформи. Именно затова е важно политиците да бъдат единни в тази посока, защото нито една партия, ако днес направи крачки към тези реформи и съответно има негативен отзвук от това, ще има политически дивидент, защото промените ще се видят вероятно след 10 години“, обясни Люба Йорданова.
Всичко това трябва да се случи с подкрепата на университетските преподаватели, на гражданския сектор, на бизнеса и не на последно място – на учителската и директорската гилдия. "Бизнесът със сигурност би могъл да участва повече, особено в професионалното образование, което би трябвало да бъде тясно свързано. Трябва да бъде на масата при всички дискусии за това какво искаме от образователната система, какви ще бъдат професиите на бъдещето, какви ще са уменията, които са важни“, допълни експертът.
Уменията, които днешните деца трябва да притежават и за които училището трябва да помогне те да изградят, са на първо място комуникационните, социално-емоционалната интелигентност, гъвкавостта. "Вероятно в бъдеще няма да виждаме хора, които в продължение на 20-30 години работят едно и също нещо, защото светът се променя бързо и хората трябва да могат да се адаптират към различни работни места, към работа с различни хора – т.нар. меки умения“, обясни Люба Йорданова.