Любомир Кючуков: Изборите във Франция задълбочиха проблема кой и как да я управлява
Резултатите от изборите във Франция решиха въпроса кой да не управлява в държавата, но като че ли задълбочиха проблема кой и как да я управлява. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ бившият заместник-министър на външните работи и настоящ директор на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков.
По думите му с изборите, които Макрон насрочи, той си реши един краткосрочен въпрос с изолирането на крайната десница, но го замести с нов такъв, не по-малко остър за управлението днес, като същевременно в дългосрочен план проблемът остава.
След втория тур на парламентарните избори във Франция властта отива в ръцете на лявото обединение "Нов народен фронт", което спечели първото място, втори са центристите на президента Макрон, а трети – националистите на Марин Льо Пен от Национален сбор, които водеха на първия тур преди седмица.
Според Кючуков това, което имаме в момента във Франция, е несигурност и неяснота как оттук нататък ще продължи управлението при отсъствието на парламентарно мнозинство и с неясна подкрепа за политиките на това правителство. Според него не е ясно как оттук нататък ще бъде управлявана страната, защото във френския парламента на практика се оформиха три достатъчно големи блока, които априорно изключват помежду си сътрудничество за създаване на правителство. А Франция няма традициите на коалиционни управления именно поради президентската си система.
Изненадващо силна се оказа обединената левица, в която освен социалистите, комунистите и зелените, влизат и ляво радикалната партия на Жан-Люк Меланшон. На втория тур на изборите левицата изпревари партията на Макрон и се превърна в реалната алтернатива на крайната десница на Марин Льо Пен. "Проблемът е, че Макрон и особено Меланшон трудно намират общ език оттук нататък за взаимно управление и несъвместими програми, които имат двете партии, особено в социалната сфера,“ обясни той и добави, че неясната ситуация дори е наречена "демократична пауза преди гневът отново да залее Франция, защото не се вижда как оттук нататък ще се излезе от тази ситуация“.