Любослав Костов за Бюджет 2025: Силно притеснени сме

Парите по Плана за възстановяване няма да дойдат. Не си свършихме работата, забавихме се много заради седемте проведени избори за три години. Въпросът е до голяма степен е политически. Това каза главният икономист на КНСБ Любослав Костов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

Бюджетът за 2025 г. трябва да е готов и внесен за разглеждане в Народното събрание в края на октомври, отбеляза икономистът. "Силно притеснени сме, защото има много законодателства, които действат, например в областта на доходите във висшето образование, за средното образование, за отбраната, за МВР. Тези неща трябва да се сметнат, да се види колко струват, да се види има ли необходимите средства, за да се постигне една сравнително хоризонтална политика по доходите, но за момента дебати по същество няма“, заяви Костов.

Бюджет 2025 г. трябва да вземе предвид новите фискални правила на Европейската комисия, според които България трябва да намалява дефицита си по-бързо. Според сега действащите Маастрихтски критерии допустимият дефицит е до 3%, припомни Любослав Костов. "В момента структурният дефицит е 3,6. Според Европейската комисия всяка страна членка с над 1,5% дефицит трябва да покаже тенденция към намаление с 0,4% годишно. Това означава, че трябва да намалим разходите си за догодина с около 800 милиона лева, и то в момент, в който имаме действащо законодателство, което налага провеждането на политика по доходите, вдигане на пенсиите и капиталова програма, за които са необходими около 5 милиарда допълнителни разходи. Според новите правила ще можем да направим не повече от 3 милиарда. Искаме да видим как Министерство на финансите ще се справи. Според нас е възможно, въпросът е да има дебат. Мисля, че трябва да има фискална консолидация, но не толкова стръмна, колкото ни се предлага от Европейската комисия“, подчерта икономистът.

Голяма част от средствата по капиталовата програма ще бъдат прехвърлени в следващия бюджет, както обикновено, допълни Костов.

Ръстът на минималната работна заплата в момента наваксва изоставането от последните десет години, заяви синдикалистът. Формирането й е функция на българското законодателно. "Ако искаме да развържем този механизъм, да вкараме други индикатори, да транспонираме директивата, да видим адекватна ли е минималната заплата, трябва да седнем на масата на преговори и да говорим за бюджета за 2026 г. Това, което се вижда в последните две години, е, че заетостта е рекордно висока. Никога не сме имали исторически толкова високо равнище на заетост от над 77%, а безработицата е исторически ниска – 4,3%. Работещите на минимална работна заплата намаляват, откакто действа този механизъм. Преди две години, когато нямаше механизъм, бяха близо 25%, а сега са по-малко от 20%“, посочи Любослав Костов.

Той припомни, че срокът за транспониране на директивата за адекватните минимални заплати е до 15 ноември. "Държавата трябва да изготви план как да насърчи колективното трудово договаряне със синдикатите, но до момента нищо не е направила и сме притеснение и ние, и бизнесът“, заяви икономистът.