МЗХ работи за краен продукт, не за отделни сектори

Министерство на земеделието и храните работи за краен продукт за потребителите и за развитие не отделно на овцевъдство или говедовъдство, а за производството на плодове и зеленчуци, на месо и мляко, на мед. Работим за пазарен успех. Такава е и задачата, която ни е поставена и гласувана от Народното събрание - да променим Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България с цел повече плодове и зеленчуци на масата на потребителя, повече мляко и млечни продукти, повече месо и месни продукти и повече пчелни продукти. Това са четири стратегически продуктови групи, по които работим. Затова са сформирани тези Консултативни съвети, за да поставяме и решаваме проблемите, подчерта министърът на земеделието и храните Кирил Вътев при откриването на Консултативния съвет по млякото, съобщават от министерството.

"Нека никой не се сърди, че не провеждаме отделни срещи с всяка организация по отделно, а всеки да осъзнае мястото си в агрохранителната верига и това, че оттук нататък няма да се работи по сектори както беше до сега, а по агрохранителни вериги“, допълни министърът, като подчерта, че най-важното е крайният продукт на пазара.

Анализ на взаимоотношенията по агрохранителната верига на млякото от полето до масата да е единствената точка в дневния ред на следващото заседание на Консултативния съвет по млякото, е решението на Съвета, взето днес, посочи министър Вътев. Ще търсим заедно с всички участници отговора на въпроса как е структурирана веригата и къде се разпределя добавената стойност. "Правим анализ на пътя на българските продукти до масата на потребителя, както и на вноса и искаме да отговорим на въпроса как страните по веригата да имат повече доверие помежду си и да има симбиоза между тях“, подчерта министър Вътев.  

Министър Вътев представи данни от сравнителна справка за производството на мляко от последните няколко години, която очертава негативна тенденция на намаляване на производството на прясно краве, овче и козе мляко и увеличаване на вноса. Основната цел на този Съвет е да потърсим подход как тази тенденция да бъде обърната в интерес на потребителя.

В работата на Съвета взеха участие представители на 31 браншови организации и институции, след които Национална асоциация на зърнопроизводителите, Съюза на производителите на комбинирани фуражи, Сдружение на производителите и търговците на ветеринарномедицински продукти, браншови организации на млекопроизводители и преработватели, развъдни и фермерски организации, Български ветеринарен съюз, Сдружение за модерна търговия, Селскостопанска академия, Тракийски университет, Аграрен университет, Университет по хранителни технологии, Лесотехнически университет.

"Това са хора, които са заложили името си, доходите, в името на едно производство, всеки иска да сподели мнението си, затова е и този формат, който се разширява през производителя на фуража, производителя на мляко и нагоре до преработвател, търговец, дистрибутор и чак до рафта на магазина. Всички ние да разберем защо и как произтичат нещата в сектора. Той не е сектор на млекопреработвателите, той не е сектор на млекопроизводителите. Той е на всички нас“, допълни заместник-министър Александър Йоцев. "Всички в крайна сметка сме потребители и държим да получим отговори както за цената, така и защо няма достатъчно българско производство на мляко. Всичко това трябва да разгледаме и да му дадем отговор в този Съвет“, посочи заместник-министърът.