Манол Пейков: У нас се заражда гражданско общество - най-силният и качествен регулатор в една държава

Издателят Манол Пейков в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България“ на Радио "Фокус“

На пряката ни телефонна линия вече е издателят Манол Пейков, който в последните месеци организира огромна дарителска кампания в подкрепа на Украйна. Но сега ще си говорим за тази, която от близо седмица е на дневен ред, а именно тази в подкрепа на Турция и Сирия след бедствието. Добро утро.  

Добро утро.  

Броени дни след бедствието вие събрахте над 670 000 лева. Как успяхте за такова кратко време? Това е наистина похвално, зашеметяващо.  

670 000 бяха преди 4 дни, в момента минаха милион. Как успях? Нямам никаква представа. Просто изглежда инерцията, която има от даренията, събрани за Украйна, вероятно работи по някакъв начин. Но там за 2 месеца събрахме 1.4 милиона, сега за много по-кратко време, само за 7 дни успяхме да съберем милион.  

Вие казахте милион, а какво предстои да бъде изпратено сега? Знам, че сте изпратили вече провизии. Вие бяхте казали, че се нуждаят най-много от палатки.  

Точно така. Вчера направих първата официална договорка за 110 палатки, които ще струват около 140 000 лева, ще бъдат произведени за седмица. Т.е. семейни палатки с размер 4 х 4 м, със специална топлоизолация, която издържа до минус 21 градуса, с много сериозна здравина и с гаранция между 10 и 15 години. И производителят пое ангажимент, те са от град Кешан, Турция, поеха ангажимент да ги монтират директно на място където е нужно. Аз пък от своя страна поех ангажимент да отида заедно с него, следващия понеделник ще са готови, каза, че около 3 дни ще отнеме самият монтаж. Така че да, това в момента е най-актуалното. Изпращаме също така днес цял тир с брашно към Сирия, като очакваме все още последни технически документи да бъдат оформени, защото има постоянно промени в изискванията, знаете, че Сирия е деликатно място. Става въпрос за Северна Сирия, която не се управлява от правителствените сили. Така че ако мине първият камион и когато мине, аз съм убеден, че ще успее да мине, там работим с фондация на терен, тя е американска фондация, дава подробни отчети, ние ще изпратим още поне 3 камиона с брашно, и още поне 3 или 4 камиона с дрехи.  

Т.е. в случая не се включват само гражданите, но пък и много фирми, което е още по-хубаво.

О, да. Непрекъснато получаваме обаждания от фирми. Обадиха ми се хора от Съюза на зърнопроизводителите и предложиха 75 тона жито. Аз пък от своя страна намерих мелница, където безплатно да се смели. Това е около 2 тира с брашно. В крайна сметка цената му на пазара е около 45 000 лева. Така че също ми се обадиха от "Луфтханза“, обадиха ми се от Turkish Airlines да поемат ангажимент, ако се наложи и когато се наложи да извозваме и със самолети към Истанбул, по-нататък се поема от тирове. Организацията на собствениците на товарни камиони също ми се обади и казаха, че ще изпратят колкото тира има нужда. Страшно много хора звънят, ангажиментите са на много високо ниво. Просто е супер впечатляващо и супер вдъхновяващо.  

Абсолютно, много вдъхновяващо. И вие бяхте споделили в своя профил във "Фейсбук“, че всъщност ви е обадила посланика на Турция.  

Да, точно така. Тя ми звънна в четвъртък още сутринта, лично ми се обади на телефона и изказа много, много дълбоки благодарности, помоли ме да предам на всички хора, които чрез мен даряват, и каза, че за пръв път сега наистина е почувствала, че България е приятел на Турция, което го каза между другото със страхотно развълнуван глас, почти през сълзи, което всъщност е страхотен комплимент за всички българи, които се впуснаха в тази акция. До момента дарителите при мен мисля, че са над 10 000. Тук говоря само за парични дарения, отделно от това 5 пункта в София, всъщност непрекъснато нараства броят им, 3 пункта в Пловдив, има един в Асеновград, един в Димитровград, един в Хасково, един в Шумен, един във Велико Търново и доста други градове хора, които вече не са свързани с нашата мрежа, а събират непрекъснато дарения. И те са доста тонове, тук говорим за тирове и тирове с дарения.  

Определено можем да се гордеем с направеното до момента. Вие споменахте, че ето, в Сирия има фондация на терен, организирали сте транспорт, организирали сте мелници. Всъщност, как се мобилизират и координират хората, когато трябва да действаме в такова кратко време?  

Ами честно да ви кажа хората се самоорганизират, важно е да имаш ключови помощници на различни места. За щастие по принцип стилът ми на работа е свързан с тичане по много писти едновременно, защото управлявам няколко бизнеса едновременно – печатница, отделно от това издателство, отделно от това втора печатница, отделно от това литературна агенция, и съм свикнал да делегирам на хора, да им инвестирам доверие в тях. Така че това е и начинът тук. Просто работата, която на мен ми се налага да върша, е да ги координирам, което не е лесно, понеже става въпрос за много хора, за много различни запитвания, за много различни интереси, най-разнообразни питания от най-невероятен характер. Засега се справям прилично, разбира се, остават несвързани точки. Това малко като в детството онази игра, където човек трябваше да свързва точки, за да види какво ще се появи накрая. Не е лесно, но пък емоцията е толкова силна, ентусиазмът е толкова голям, че човек чувства непрекъснато прилив на сили и не го тревожи факта, че трябва да работи събота и неделя, че трябва да става в ранни часове да отвръща непрекъснато на разговори. В петък си направих усилията да преброя броя на обажданията, включително и тези, които не съм успял да върна, бяха 167 за един ден, като на повечето от тях бях отговорил.  

Голям брой обаждания наистина. И понеже много пъти сме чували това, че българите сме разединени, трудно постигаме съгласие, обаче всичко това, което ни разказвате, и което всъщност е факт и се е случило, и ето, че е възможно. Това означава ли, че все още можем да се обединяваме около обща кауза?  

Абсолютно сигурно е, че може. Проблемът на българите е, че са лъгани твърде дълго, и че институциите от години вече не си изпълняват функцията по подобаващ начин. И по тази причина много е изтънено доверието на хората към тях. Това е много тъжна констатация. Думата "фондация“ в последните години благодарение на усилията на определени медии, основно се превърна едва ли не в мръсна дума, и хората нямат дълбинно доверие на институции. Аз затова работя от първо лице, от свое име, заставам с лицето и името зад това, което правя. Хората знаят, че съм обвързан с каузата, знаят, че го правя от сърце и го правя с най-дори чувства, доколкото е възможно, и очевидно по някакъв начин се разраства, полепва се енергията като сняг на топка. Но всъщност аз не съм нищо повече от една клечка, която запалила искрица, но енергията, горивото е у хората, то е там. Проблемът е, че българските политици в повечето случаи не успяват да го впрегнат за истински благородни, смислени каузи, като например да си сложим в някакъв ред собствената къща, собствения дом. Всъщност, у българите тази енергия я има. И това, което се случва първо с Украйна, сега със Сирия и Турция, е абсолютно доказателство, поне за мен, емпирично доказателство от първа ръка, ако щете, а не такова, каквото си прочел по вестниците и видял по телевизията.  

Да, и не е просто някаква статистика и може би наистина институциите и управляващите някак не намират начина, по който да запалят именно тази искрица, за която и вие говорите.  И в тази връзка заразно ли е доброто и чувството за състрадание? Виждаме, че го има.  

Как да ви кажа? Доброто е у хората, то винаги е било там. Въпросът е те да почувстват, че на някой то е потребно. Моето усилие да бъда абсолютно прозрачен, да отчитам всичко, всяка стотинка, която получавам, доколкото е възможно предвид времето, и също така да разказвам истории. Хората искат да видят. Не че толкова го правят заради някаква слава или нещо подобно, просто така е устроен човекът – той иска да види помощта, която е дал, при кого е отишла, какво се е случило с нея, за да се чувства самият той смислен в крайна сметка. И това, което аз се опитвам да правя, е да разказвам тези истории, да свързвам хората от двете страни, и тия, които дават, и тия, които получават, и тия, които дават, да виждат благодарността и смисъла от това, което правят, и те продължават по тази причина да го правят. Това е всичко, всъщност логиката е много проста. Не казвам, че е лесно, но логиката е проста – хората искат да чувстват, че в ежедневните им усилия има смисъл. И аз се опитвам да им давам този смисъл. И засега се получава. В крайна сметка това е много важен, ако щете и държавнически извод: големият проблем в България в последните години е, че ние нямаме истински държавници или поне са малцина. Имаме политици, но хора, които да са истински загрижени за благосъстоянието на нацията, шепа са и не успяват да вземат връх нито в парламента, нито в управлението на държавата. Искрено се надявам, че нещата вървят към добро, защото това, което аз виждам, е, че се заражда едно гражданско общество – дарителството е точно това. Дарителството е преди всичко символ на гражданското общество. Държавите в Европа, в които се живее добре, и в които хората искат да живеят, са именно тези, в които има силно гражданско общество, защото то е най-силният и най-качественият регулатор на една държава. То гарантира, че ако случайно се тръгне към автоткрация, има балансьор, и това е гражданското общество. И връща нещата обратно към там, където трябва да бъдат в една демократична система.  

И именно резултатите, които споделяте, ни показват, че наистина можем да се надяваме и има почва за промяна. Именно това, че ние виждаме, че сме полезни и че има резултати от това, което правим. И ви пожелаваме успех и благодарим именно за тези резултати, които виждат гражданите, и че виждат, че могат да бъдат полезни. И това наистина ги кара при следващата кампания или изобщо при следващата възможност да помогнат, да го правят отново.  

Разбира се. Благодаря ви сърдечно, че ме каните, че говорите с мен, и че говорите по тези теми. Просто те са важни, те са същностни. Светът, в който живеем, не е същият, не е същият свят от вчера, и е много важно да се върнем към основните, същностните неща, които ни правят хора.  

За доброто трябва да се говори и това трябва да е най-важната мисия на всички ни. Това е моето мнение. Благодаря ви за отделено време и за разговора.