Мариета Петракиева: Държа на качествени музикални текстове, които изразяват това, което чувствам и мисля 

Поп певицата Мариета Петракиева в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус" 

Чуме песента "Алиби“ един от новите сингли на певицата Мариета Петракиева, която е мой гост в студиото и на която казвам добро утро.

Добро утро, Йоланда, много ми е приятно да бъда тази сутрин с теб и с всички слушатели на Радио "Фокус“. Здравейте.

Много интересна песен "Алиби“. Разкажи ни за нея.

Много благодаря за този въпрос. Тази песен създаде Бисер Иванов – един страхотен китарист, композитор, аранжор. Имах честта да се докосна до неговото изкуство. С него се работи изключително лесно и приятно. И създадохме едно модерно, съвременно танго бих казала, което впечатли доста медии, доста хора, за което сме изключително щастливи, че създадохме този ефект. Аз винаги съм била от артистите, които много държи на качествена музика, на качествени текстове, на това да изразя в най-добрата форма всичко, което чувствам и мисля отвътре. И мисля, че между Бисер Иванов и Явор Кирин, който написа текста, се получи една страхотна симбиоза в песента "Алиби“.

Така е, ти работиш с едни от най-добрите специалисти в сферата на музиката, работили с Лили Иванова дори, нека да кажем на нашите слушатели. Разкажи ни повече за екипа си.

Да, така е. За мен е истинска чест и удоволствие да работя с тях вече няколко години. С тях се запознах съвсем случайно, но пък приятелството ни и работата ни създаде една страхотна връзка, ако мога така да кажа, която довежда до много добри песни и неща, които творим заедно. Те са едни истински професионалисти. И хубавото в целия екип, който сме изградили и създали, е, че се вслушваме взаимно, независимо, че те са хора, които страшно много години са работили с големи артисти и са създали страшно много песни, между нас има винаги обсъждане на идеи – те приемат моите предложения, които им давам, аз приемам техните, и всъщност се получава страхотен ефект от тази симбиоза.

И пропускаме обаче да отбележим един важен човек, който стои до теб, а именно твоята майка. Тя е и твой мениджър. Как се зароди идеята за този семеен екип и какво ви коства това?

Аз още от ранна детска възраст от моето семейство съм въведена в света а музиката, и това за нас не е нещо ново и нещо странно. Напротив, ние цял живот всъщност сме се занимавали с тази сфера. Още моя дядо е режисьор и той ни въведе в театралната сцена, след това в музиката. Майката ми е израснала в театъра, съответно аз съм израснала в театъра. Тоест, всичко това около нас е начин на живот. И затова майка ми още в началото на моите по-професионални стъпки в музиката реши, че ще бъде до мен като мой мениджър, мой ментор. И до ден-днешен тя всъщност е дясната ми ръка, както се казва, за което страшно много й благодаря. И се чувствам изключителна късметлийка, защото не само в тази сфера, но специално в музиката мисля, че това е много голям плюс, много голяма подкрепа и спокойствие за един артист.

На какво те научи тази професия, която си избрала?

На търпение. Това е думата, която винаги на първо място поставям – на много търпение, на много дисциплина, спазване на принципи, на това да държиш на тези принципи, да не ги престъпваш, прекрачваш в никакъв случай. И на това да си истински. Защото тогава хората усещат теб самия, възприемат те по най-добрия начин и по-добрия начин можеш да им предадеш тази енергия и това изкуство на чувства и на емоции, които носи самата музика.

А твоята музика – истинска ли си там, това ти ли си? Какво искаш да ни кажеш с твоите песни?

Да, абсолютно, даже бих казала, че Мариета Петракиева се характеризира точно с това – истинска. Защото както казах и по-рано, всичко, което представям пред аудиторията и пред публиката. Това, което виждате на снимки или в песни, ще видите и в реалния живот, ако някой ме срещне на улицата – това съм аз. И много държа на това нещо хората да виждат моята истинска същност и да ме възприемат по този начин. През годините съм видяла, че това носи много позитиви и се приема по много, много добър начин и положителен.

Вие сте част от немалко културни събития и мероприятия в различни общини у нас, доста хора вече те познават като Мариета Петракиева, като част от културната програма в дадена община. Какво ти носи срещата с хората от цяла България?

Чувството е страхотно. Аз винаги съм била от хората, които много обичат да комуникират с други хора, да се запознава, да разговаря, обикаляйки в различните краища на България да се запознавам с културата, с традициите на различните краища. Изключително приятно усещане. За мен е истинско удоволствие, че от няколко години работим със страхотния актьор и илюзионист Ненчо Илчев. С него направихме съвместна програма – "120 минути смях, музика и фокуси“, с която успяхме да посетим доста градове и да бъдем част от доста празници на градове. Страхотно е когато публиката те приема с отворени обятия, а ти съответно на нея оставаш един емоционален заряд. Винаги са се прибирали хората с усмивки, с много положителни емоции, винаги са ни връщали и на бис на сцената. И това за нас, това за всеки артист е мисля най-големият подарък – любовта на публиката.

А кои са твоите идоли?

Това е много сложен въпрос за мен. По принцип нямам идоли, но имам хора, от които се уча, и хора, от които взимам определени неща, не всичко, което един човек притежава.

Тези хора от твоята сфера ли са? За музикални изпълнители ли става дума?

Не само музикални изпълнители – актьори, писатели. Много обичам да чета биографични истории на известни личности и много се вдъхновявам от тях. Така че ако трябва да спомена имена в поп музиката, едно от тях Селин Дион. Тя винаги е била певицата, която страшно много харесам и много се уча от нея. Лили Иванова в българската поп музика. Тя е един пример за абсолютен еталон на подражание, принцип, един изискан човек, много й се възхищавам.

Какво ти коства да създадеш една песен? Със сигурност много усилия, но какъв е може би периодът за създаване на една нова песен?

По принцип периодът варира, но това зависи от целия екип, и най-вече може би от вдъхновението на екипа. Защото не винаги, когато се обадя по телефона на Краси Гюлмезов и му кажа: "Краси, искам песен“, той е готов на другия ден. Но има някакво време, в което той се настройва, вдъхновява се, и когато е готов съответно ми изпраща демо записи, аз имам време, в което да ги осмисля, да ги чуя, да ги коментираме. Една песен може да стане за една вечер, може да стане за няколко месеца – това е нещо, което не може да бъде определено с някакъв период.

С какви трудности се сблъскваш да създаваш музика в България?

Не бих казал, че имам някакви сериозни, големи трудности. Аз винаги съм харесвала България, никога не съм имала колебанието дали да се развивам тук или да се пробвам в друга държава. Дори смятам, че когато човек дава всичко от себе си, работи по най-добрия начин, който той е изградил, дали ще си в България или в някоя друга държава, няма значение. Същото е и обратното – ако не успяваш да си подредиш нещата, не е гаранция, че като отидеш в друга държава ще си топ, на върха. Така че на всяко едно място, на което ние се намираме, мисля че можем да си намерим нашите хора, да си намерим нашата среда, и да развиваме по най-добрия начин. Така че не бих казала, че имам сериозни трудности. Трудностите са в рамките на нормалното, които се срещат мисля, че при всяка една сфера на развитие.

Мечтаеш ли за световната сцена?

Да, мечтая, не знам, не съм била от хората, които да мечтаят да стъпят там. Може би просто защото моят живот е сцена и музика. Всеки ден при мен е: Вечерта съм на участие, прически, гримове, фото сесии се снимат, статии се пишат, интервюта – това е непрестанно при мен. Както казах, то е начин на живот. Аз не съм имала период, в който да седя и да мечтая за това.

Ти живееш в своята мечта.

Да, да. Може би така е по-добре да се каже.

Какво коства наистина на един млад изпълнител като теб да успява в нашата държава – да се чувства добре, да е усмихнат и да говори така ентусиазирано?

Ами коства усилия да останеш винаги положителен, да останеш винаги с мисълта, да извлечеш положителното винаги в една ситуация, да успееш да удържиш на тези моменти, в които се чувстваш недобре, или примерно си отхвърлен понякога, или се е случило нещо, което те е възпрепятствало. Доста пъти в живота на артистите има и лични ситуации, които се случват и преживяват, и ти трябва да си на сцена след няколко часа. Но както казах, това е въпрос на много дисциплина и много търпение. И пътя, по този път всъщност, по който ние вървим, се учиш да стиснеш зъби в някой момент, да преброиш до 10 и да се усмихнеш, и след няколко дни идва и хубавото. Както казах, във всяка една сфера, във всеки един човешки живот има възходи и спадове, и според мен, това е правилният начин на развитие, защото ако е само едното, мисля че няма да е добре за развитието на човека.

Сега ще чуем още една твоя песен, а именно "Мистерия“. Кажи ни нещо повече за нея.

"Мистерия“ е една песен, която се появи по страхотен начин. Краси Гюлмезов написа музиката, Явор Кирин текста. Тя беше съчетана с филма "Порталът“, който се излъчи по БНТ. И бях много щастлива, че песента е оценена и от режисьори и сценаристи на сериал. В клипа участва актьорът Велислав Павлов, на който изказвам искрени благодарности. Заснет е в Софийския университет, което също за нас беше огромна чест. Така че песента имаше огромен и страхотен успех, много се хареса от хората. И се надявам и вашите слушатели да я харесат.

Благодарим ти много, че ни беше гост в студиото ни. Пожелаваме ти успех!

Много благодаря за поканата. За мен беше удоволствие.