Милен Коев: Искаме земята да е засята, даваме всичко от себе си, но вече ще е трудно да реколтираме

Милен Коев, председател на Регионален съюз на фермерите “Дунавско зърно", в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Г-н Коев как през годините дейността в отрасъла на зърнопроизводството се промени?

Зърнопроизводството в последните години израсна страшно много, започнахме да получаваме много по-добри резултати, самата ни дейност стана много по-подредена. Това си личи от многото работни места, които се откриват и в зърнопроизводството и съпътстващите към него сектори. Българският земеделец започна да изкарва високи добиви, като изключим години като тази, която е анормална, заради климатичните условия. И в крайна сметка България вече е нетен износител на земеделска продукция.

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите г-н Илия Проданов предупреди, че много фермери са изправени пред заплахата от фалити.  Разорение дебне малки и средни стопани. С какви проблеми тепърва ще се сблъсква вашия бранш, земеделския бранш и как гледате на неговото изказване?

Тук е важно да отбележим, че тази е втората много тежка година, която преживява сектора. Добивите са изключително ниски, заради природо-климатичните условия, разходите ни са страшно високи по разхода, всичко отчете инфлацията с пълните й проценти между 20 и 30%, а виждате, цените на продукцията са крайно ниски в сравнение с предишните години. Тази година е апокалиптична за сектор земеделие.

Г-н Коев какви поражения ще понесе вашия бранш, ако не се удължи забраната за внос от Украйна, която да защити европейските производители?

Мога да кажа, че това буквално ще унищожи бранша. Защото ако забраната не продължи, най-вероятно ще се сринат до изключително ниски нива. Както казах, тази година българският зърнопроизводител буквално се опитва да намали загубата. Не да излезе на нула, а да намали максимално загубата, която всички вече виждаме, че ще отчетем. Колкото е по-голяма, толкова вероятността да се възстанови бранша е по-малка.

Можем ли да кажем какъв е процентът на засетите площи към настоящия момент? Може би нямаме разширяване в процентно отношение, в сравнение с предходни години. Вие казахте, че тези изминали две години са били доста тежки. Но какъв е процентът сега на засетите площи?

В общи линии реколтираните площи всяка година са едни и същи. Това че годините са тежки, това не отказва българският земеделец да работи. В крайна сметка, ние искаме земята да е засята, даваме всичко от себе си, за да можем да го направим добре и не се съобразяваме със ситуацията да оставаме пустеещи земи. От тази година нататък вече на нас ще ни е трудно да реколтираме, наистина ще ни е трудно. Иначе площта реколтирана в  България е същата като миналата година.

Г-н Коев, има ли опасност от изчезване на някакви местни сортове, които са важни за селското стопанство във вашия регион?

По принцип, повечето местни сортове, като цяло в последните години започнаха да губят, ако мога та да се изразя почва, поради навлизането на много по-високодобивни и устойчиви сортове на природо-климатичните явления. Така че да, реална опасност има много местни сортове да намалят драстично площите, които се реколтират.

Можете ли да ни дадете конкретни примери за такива?

Пшениците са основно перо за България, но започват да се използват такива, които са чужда селекция, не наша, поради по-високодобивния им потенциал.

Пшениците казвате. А това по какъв начин се отразява на качеството?

По принцип качеството е въпрос на пазар. Когато българските сортове блестят определено с много по-високо качество, а и по-добри показатели, но проблемът е, че пазарът не е склонен да плати това качество в размера, в който да се компенсира разликата от резултатите.

Тоест, имаме проблем, който е налице?

Да и проблемите ще стават все повече.

Г-н Коев, възпрепятстват ли ви по някакъв начин установените стандарти у нас?

Със сигурност, тежестта, която оказват върху земеделските производители е много голяма, защото се прекратиха разрешителните за препарати, които работиха добре и решаваха определени проблеми. И сега започваме ние да търсим нови препарати, дори мога да кажа и нови технологии, за да се справяме с проблемите, които имаме на полето. Натискът върху новите разпоредби за отглеждане от ЕС е много сериозен и тепърва ще започне да създава много проблеми.

Тоест, имаме установени стандарти, но нямаме начини по които да бъдат покрити тези стандарти. Държавата как ви помага в това отношение?

Не, ние имаме начини да ги покрием, просто натискът върху земеделския производител е много по-голям и това със сигурност го затруднява в производството. Защото щетите, които търпим, примерно от определени вредители са много повече, отколкото са били преди години, когато не сме имали разрешени препарати, които работят срещу тези вредители.

И въпреки всичко това, ще бъдат ли оправдани по-голямата част за разходите ви тази година, ако можем да направим някакъв извод, въпреки че казахте, че тези две години са били наистина пагубни?

За тази година, това, което мога да кажа е, че разходите много трудно ще бъдат оправдани, да не кажа не кажа невъзможно. Защото в момента имаме вече три култури, които са ни на загуба.

Кои са те?

Пшеница, царевица и слънчоглед. Да, като говорим към днешна дата. При падането на забраната, ако цената се срине с 20-30%, загубите ще са непреодолими, говорим за малки и средни фермери. Там просто резултатите ще са катастрофални, като тук трябва да отбележим, че сектор “Зърнопроизводство" не е сам по себе си. Ние имаме страшно много ангажименти към доставчиците, които работят изцяло за сектор “Зърнопроизводство" и към нашите клиенти като арендодатели и т.н. към които ние сме длъжни да направим всичко възможно да си изпълним ангажиментите. Просто като домино ще започнат да се нареждат проблеми в сектори, които дори не са съпътстващи зърнопроизводството.

Говорим си с вас за доста проблеми във вашия бранш. Но може би всеки човек се пита дали е осигурена все пак продоволствената сигурност на страната ни. 

Продоволствената сигурност на страната е осигурена, защото както казах в началото на разговора, ние сме нетен износител на земеделска продукция. И поради тази причина, ударът от вноса от трети страни е много по-голям, защото в България, примерно от пшеницата произвеждаме около 6-7 милиона тона годишно, потребяваме около 2. Ние сме нетен износител на пшеница, нетен износител сме на царевица по принцип. Като слънчоглед можем да задоволим вътрешното си потребление, като производство на слънчоглед, потреблението, което е вътре в страната. Не коментирам износът на слънчогледово олио и т.н.