Минималната работна заплата като база за определяне на социални придобивки

Как минималната работна заплата може да служи като база за определяне на началните основни заплати в предприятието, на допълнителни трудови възнаграждения и социални придобивки, отговаря д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.

Подобни правила за определяне на началните основни заплати в предприятието, на допълнителни трудови възнаграждения и социални придобивки, често се съдържат в колективни трудови договори и във вътрешни правила за работната заплата.

Също така правилата се използват също за целите на осигурителното право и социалното подпомагане. Например съгласно Кодекса за социално осигуряване, на задължително осигуряване за определени рискове подлежат лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец.

Размерите на някои обезщетения от Държавното обществено осигуряване също могат да се обвържат с минималната работна заплата. Така например според закона дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по принцип се изчислява в размер 80 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски за период от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Ако обаче в този период лицето не е било осигурено за общо заболяване и майчинство или е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж, за база се взема среднодневната минимална работна заплата за страната за съответните дни.

Добре е да се обърне внимание и на съотношението между понятията "минимална работна заплата“ и "минимален осигурителен доход/праг“, доколкото между тях често се наблюдава смесване, пише pariteni.bg. 

Минималните осигурителни прагове представляват законоустановени минимални размери на осигурителния доход, върху които се правят осигурителни вноски, в зависимост от основната икономическа дейност на работодателя и квалификационната група, в която се класифицира професията, упражнявана от осигуреното лице.

Размерите на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии се определят със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Пример:

Ако разгледаме икономическа дейност "Горско стопанство“, съгласно Приложение № 1А от ЗБДОО за 2022 г., минималният осигурителен доход за лицата на ръководни длъжности от 01.04. до 31.12.2022 г. е 935 лв., а за специалисти и за всички останали позиции (като помощен административен персонал и др.) - 710 лв.

Лице, заемащо съответната длъжност, не може да бъде осигурявано върху по-нисък от така определения доход. Оттук действително произтича ефект на "заместване“ на минималната работна заплата от минималния осигурителен доход за лица, за които последният е по-висок. Впрочем в това няма нищо изненадващо, ако се изходи от логиката, че минималната работна заплата (МРЗ) се определя за най-ниско квалифицирания труд.

Справка:

чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО

чл. 41 КСО