Все по-трудно става организирането на изборите в чужбина, сега имаме нови задачи от новото законодателство, което биха усложнили ситуацията. В момента протича една среща в ЦИК с наши представители, т.е. подготовката за следващите избори на практика започва. Това каза на брифинг пред журналисти външният министър
Николай Милков, предаде репортер на
Агенция "Фокус“."В каква степен това е полезно и в каква степен това създава гаранции непременно за по-успешно организиране или по-голямо доверие в изборния процес, това самите граждани нека преценяват. Създават се постоянно допълнителни усложнения пред начина, по който се оргаизират изборите в чужбина. Ние изпращаме десетки тонове материали до целия свят, в много къси срокове, тъй като има хронограма, която ни задължава това да направим в определени периоди от време.“, допълни Милков.
Други теми, с които се занимаваме е войната в Украйна, заяви Милков. "Ние останахме здрава брънка в колективния подход на НАТО. Съгщго така ръководехме се изцяло от решенията на НС по всички въпроси, свързани с войната в Украйна. Оказвахме помощ в съответствие с решенията на НС. България беше част от санкциите на държавите-членки на ЕС по отношение на Русия. Ние проявихме значителна гъвкавост, понякога дори имахме и творчески подход по отношение на това да останем сериозен съюзник и партньор в рамките на ЕС, но същевременно да бъдат защитени важни български национални интереси, така че това да не доведе до сериозни щети за българската икономика. Около 187 хиляди бежанци са преминали през страната ни. Ние помагаме и на много българи в Украйна, които имат български корени и самосъзнание. Посолството ни в Киев функционира и ние му оказваме помощ.“
Друга тема, която през цялото време ни вълнуваше това бяха балканските аспекти на нашата външна политика и тук до голяма част беше насочена към отношенията ни с РСМ, обяви министър Милков. "Ние продължихме усилията, които са насочени към изпълнение на постигнатите договорености. По смисъла на европейските договорености, европейското предложение, което определя ясно условията от страна на РСМ за членство в ЕС и също така в съответствие с подписаните протоколи. Целта беше двойна – движехме се по две писти. От една страна се стремяхме да защитим интересите и правата на всички хора с българско самосъзнание на територията на РСМ, от друга страна се стремяхме да създаваме атмосфера на по-голямо доверие и положителен дневен ред“.
По отношение на Българското членство в ОИСРминистър Милков разказа, че са предприети дейности за актуализиране са списъка на работните групи и още във второто заседание на МС това е станало факт, така че да могат да продължат дейностите, които са свързани с изпълнение на пътната карта за присъединяване към организацията. "Покани са отправени към 6 държави, ние сме една от тези държава. Междуведомственият координационен механизъм, който беше установен на 11 август с постановление на МС фокусира усилията си за изготвянето на така нареченият първоначален меморандум. Този документ беше приет от МС и предоставен на генералния секретар на ОИСР.“
Председателствахме Централноевропейката инициатива през този период, допълни Милков. "важните събития се случиха през втората година. Успешно реализирахме тази мисия. Приносът е към интегрираната свързаност към региона на ЦЕИ, той включва и Балканите. Във фокуса на обсъжданията бяха войната в Украйна, резултатите от пандемията, създаването на нови трасета за доставки на най-различни продукти, продоволствена сигурност, говорихме за подпомагане на най-уязвимите групи, които пострадаха твърде много от кризите и разбира се много важна тема за интеграцията на целия район на Централноевропейската инициатива в ЕС, т.е. темата за разширяването на ЕС съществува в тази инициатива“.
Друга важна тема през периода беше темата за Шенген, допълни Милков. "В рамките на това бих могъл да кажа, че очевидно в този период не успяхме да създадем всички предпоставки за нашето пълноправно членство в Шенген. Като положителен факт трябва да се изтъкне, че България никога не е имала по-силна подкрепа за присъединяване към Шенген. Оказа се, че две държави имат претенции към членството на България – това са Нидерландия и Австрия. Беше подтвърдена подкрепата на водещи държави като Германия, Франция, Италия, Испания. Искам да отбележа, че подкрепата на тези водещи държави в ЕС не е просто пасивна, тя е активна подкрепа, която означава лобиране пред останалите, работа с ЕК, убеждаване, сериозни усилия в полза на това българското членство да се случи. Към днешна дата мога да кажа, че австрийската позиция не е продиктувана от специфични проблеми на българската кандидатура. Австрийската позиция е продиктувана главно от тяхната оценка за неефективност на механизмите на Шенген и по-скоро претенциите им са към ЕК, а за съжаление България и Румъния стават заложници на такава политика“.