Министър Павлова подчерта, че в условията на Брекзит и намаляващия обем средства, финансовите инструменти ще имат основен дял във финансирането след 2020 година. По думите й следващата година трябва да мислим за бъдещето, показвайки, че можем да работим в условията на публично-частно партньорство и финансов инженеринг.

Излизането на Великобритания означава 15 млрд. евро по-малко в бюджета на ЕС. Големият въпрос е как с по-малко да направим повече, посочи министър Павлова.

Кохезионната политика трябва да продължи, защото е двигател на икономиката на растежа и развитието ни, категорична е Лиляна Павлова. Тя цитира статистика на Евростат, според която именно благодарение на безвъзмездното финансиране Брутният вътрешен продукт на България е нараснал от 41 до 48 процента от усреднения БВП на държавите-членки.

"2018 е годината, в която ще се направи равносметка на постигнатото през програмния период 2014 - 2020 г., започва дискусията за след 2020 г., подчерта министърът за Българското председателство.

"България трябва да бъде устойчив и стабилен партньор, да търси баланса и най-доброто решение по общоевропейските теми, но не може и не трябва да бъдем без национална позиция и беззъби", отбеляза тя.

Западните Балкани са сред основните приоритети по време на Българското председателство, припомни министър Павлова. Като предизвикателство към строителния бранш тя посочи необходимостта от създаването на липсващата свързаност със съседните ни страни - въздушна, транспортна, жп, пътна, енергийна и дигитална.