Общият ефект от преки и косвени ползи за гражданите и бизнеса, от пълното присъединяване на България към Шенген би могъл да достигне до 1.3 млрд. лв. годишно. Това обяви министърът на икономиката и индустрията д-р
Петко Николов в изказването си по време на събитие, свързано с представяне на приоритетите на унгарското председателство на Съвета на Европейския съюз, сред които са пълното приемане на България и Румъния в Шенген. Събитието е организирано съвместно от "ПанЕвропа България" и Посолството на Унгария у нас в партньорство с фондация "Конрад Аденауер", Българския дипломатически институт и Представителството на Европейската комисия в София.
По думите му приемането на двете държави в Шенгенското пространство пряко касае не само българския и румънския бизнес, но също така и всички компании от цяла Европа, които оперират в региона ни. Министър Николов посочи, че частичното приемане на България в Шенген е причина за икономически загуби не само за българския бизнес и граждани, но и за всички държави от региона и от ЕС.
Д-р Николов изтъкна финансовия ефект за България от пълноправно членство, според данни от доклад на Българската академия на науките, изготвен по искане на Министерството на икономиката и индустрията. Според него преките загуби възлизат на 845.2 млн. лв. годишно, включително за тежкия автомобилен транспорт и за производителите и износителите на стоки. По неговите думи към тези загуби трябва да се добавят и пропуснатите ползи под формата на очаквани алтернативни приходи от използването на загубеното в престой време за допълнителна работа на тежкотоварния транспорт, което възлиза на 544.9 млн. лв. "Така преките и потенциалните ползи за гражданите и бизнеса при премахване на сухопътния граничен контрол при пълно присъединяване към Шенгенското пространство възлизат общо на 1.3 млрд. лв. годишно“, обяви той.
Министър Николов отбеляза още, че положителните резултати от присъединяването на България към Шенгенското пространство не са с еднократен ефект, а ще се засилват с все по-дълбоката икономическа интеграция между европейските държави, което означава, че всяко поредно отлагане на приемането на страната ни в Шенген ще е причина за по-големи пропуснати ползи както за българската, така и за европейските икономики, поради което присъединяването следва да бъде ключов приоритет.
Той посочи, че положителните ефекти от пълноправно членство на България и Румъния за страните от ЕС и техните граждани може да се разгледат в множество направления. Сред тях министърът на икономиката и индустрията изтъкна допълнителното укрепване на външните граници, повишаването на обема на търговията с останалите страни членки, намаляването на разходите за износителите чрез освобождаване на транспортен ресурс от чакащите на границите камиони, съкращаването на времето, необходимо за придвижване на стоки в цяла Европа, намаляването на несигурността и предвидимостта в сроковете за доставки, спестяванията от административно обслужване и проверки, ползи за туризма, повишаване потенциала за растеж на пограничните райони, значим екологичен ефект и други.
По думите му включването на България в сухопътното Шенгенско пространство е от съществено значение за компаниите от всички сектори от българската икономика, както и за чуждестранните инвеститори в страната. "Ползите от Шенгенското пространство са свързани с намаляване на трафика по границите, подобряване на транспортната свързаност и развитие на логистичната инфраструктура, което ще допринесе за засилване на икономическите отношения в региона, както и за повишаване на инвеститорския интерес към страната“, заяви д-р Николов.