Мирела Димитрова, психолог: През последните години ставаме свидетели на омагьосан кръг – хората търсят тъжната новина

Мирела Димитрова - психолог и експерт към Центъра за безопасен интернет, в сутрешния блок "Добро утро, България“ на Радио "Фокус“

Отправяме поглед към темата за насилието между деца. Откъде се поражда агресията и какви са начините за превенция – това коментираме с Мирела Димитрова – психолог и експерт към Центъра за безопасен интернет. С нея ще разговаряме и за кибертормоза и неговите измерения. Преди дни отново станахме свидетели на насилие между деца – 17-годишно момче е нанесло брутален побой над друго непълнолетно момче. Все повече зачестяват случаите на насилие между деца. Защо, какво се случва и кое провокира агресията? 

Първо бих искала да кажа, че в тази възраст хормоните на тийнейджърите бушуват и е нормално те да имат нужда да се покажат и докажат. Просто начинът при момичетата и момчетата е различен. В стремежа си да намерят своята идентичност момичетата са склонни да копират определено поведение и дори външен вид на известни личности. Момчетата от друга страна показват надмощие чрез физическа  сила. Тази възраст се характеризира и с опита за прекрачване на обществените норми и дори закони. Пример за това са кражбите, сбиванията, както в този случай, и вандализмът. Не мога да се съглася обаче, че случаите на насилие зачестяват. Винаги е имало такива, без значение дали те са на училище или на улицата. Просто не са придобивали такава гласност. Платформите като "Фейсбук“, "ТикТок“ и "Инстаграм“ в момента спомагат такива видеа да достигат до повече хора, въпреки че е незаконно.  

Понеже вие споменахте платформите и социалните мрежи – случаят на побоя на 17-годишното момче стана известен сред обществото, след като бе качен шокиращ клип, на който е заснет побоя. Защо се снима насилието, защо се заснема, вместо да се помогне и да се окаже съдействие?  

Знаете ли, искам да ви припомня един сходен случай на този. Преди няколко години момче наръга свой съученик с нож. Тази история също беше много популярна тогава, отново мисля, че имаше клип качен. Но какво се оказа в последствие? Въпросният насилник е бил доста дълго време жертва на онлайн тормоз и това е бил неговият начин за справяне със ситуацията. По никакъв начин не искам да оневинявам или оправдавам тези деца, но никой не се ражда агресивен. Агресията сама по себе си може да е начин за справяне. Ако на детето от малко не му се показват други такива начини, като например комуникацията, същото може и да е копирано поведение. Ако един подрастващ и дори едно дете, мъничко дете е малтретирано вкъщи от родителите си, без значение вербално или физически, то копира това поведение и извън дома. Вие ме попитахте защо се заснема такова съдържание – за да се публикува и да се разпрати, за да може публикувалият го да събере популярност и профилът му да бъде посещаван. През последните години ставаме свидетели на един омагьосан кръг – хората търсят тъжната новина, тази, в която се говори за нещастие, за злоупотреба, за трагедия. Включително са склонни да кликат върху статии, било то фалшиви или истински, със заглавие "Шок“, "Трагедия“ и пропускаме тези хубави новини, които са за спечелили примерно медали, деца или всякакви новини, които носят позитивна емоция. Забелязвайки това, медиите започват да предлагат такива новини, които се търсят. Когато онлайн пространството е пълно с такъв тип новини, които са тъжни или шокиращи, как очакваме децата да се стремят да публикуват нещо различн, да създават съдържание, което да е позитивно? Връщайки се към въпроса, искам да отбележа и нещо важно – в тази ситуация, във всяка сходна, нямаме само насилник и жертва. Тук имаме и очевидци, които ние смятаме също за насилници, защото те не се намесват по никакъв начин. Те са заети да снимат, но не и да предотвратят това нещо.  

Т.е. всичко това идва и от самата култура на обществото, от целия този поток на информация, с който се запознават подрастващите?  

Да, смятам, че информацията, до която те достигат, им влияе те да създават самите такава информация.  

Това е много важно и може би трябва да се обърне повече внимание и разбира се, и от страна на медиите какво се публикува, какво се качва, какво се пише. Вие сте експерт по темата за насилието в интернет. Какво представлява кибертормозът? Всички знаем основните му аспекти, но с развитието на социалните мрежи придобива ли нови измерения? 

Първоначално искам да ви дам главните разлики между онлайн тормоза и училищния тормоз. Онлайн тормозът се случва в интернет пространството. Той достигат до много повече хора, отколкото училищният тормоз. Представете си следната ситуация: в училище става бой между две деца. Това колко хора ще го видят в училище? Ще го види класът, които са примерно 25 човека, най-много другият клас и горе-долу да кажем едни 100 човека, но това заснеме ли се и публикува ли се в социална мрежа, може да достигне и 1000, дори 10 000 души, в зависимост от това колко пъти ще бъде споделено преди самата платформа да го свали, защото пак казвам, както знаем е незаконно такова съдържание да има в интернет. Другата разлика е, че в интернет тормозът може да бъде 24/7, докато в училище с последния звънец децата си отиват и тормозът се прекратява. Вече споменах за скоростта на разпространение, колко бързо може да се споделя между хората и то да достигне до изключително голяма гледаемост. В последните години се забелязва една тенденция за създаването на групи – било то затворени или отворени групи, целящи да обидят определен човек. Клас или едно дете от класа създава група – имали сме такъв случай в Центъра за безопасен интернет, създава група със заглавие "Всички мразим Мария“ – ще използвам това име. В тази група се качват различни колажи, вижда се от целия клас, деца добавят други деца в тази затворена група. И тази група е създадена с цел онлайн тормоз. И да, когато говорим за онлайн пространството, тормозът може да достигне много брой виждания.  

А какво показват практиката ви – наблюдава ли се голям брой случай на тормоз в интернет пространството? 

На консултативната линия постъпват доста сигнали за онлайн тормоз. Те са за създаване на такива групи, чатове със заплахи, имейли, различни са формите на онлайн тормоз. Дори и злобен коментар може да бъде форма на онлайн тормоз.  

А как да се справим с него и как трябва да реагира в случая жертвата? 

За справяне с тормоза като цяло, било то онлайн или в училище, според мен хората не трябва да имат такава търпимост, защото нека се замислим ние, възрастните, колко често докладваме, във "Фейсбук“ например, съдържание, което не ни харесва, или съдържание, в което има насилие. За да научим децата да не са толерантни към такъв тип поведение, самите ние трябва да започнем да не сме съгласни с такъв тип поведение.  

Т.е. тук пак опираме и до поведението на родителите, на възрастните, какъв пример дават.

Абсолютно. Няма как да учим едно дете да бъде културно, да поздравява, а в следващия момент, ако се качим зад волана, да не сме толерантни към другите шофьори и да използваме нецензурен език. Това е поведението, което детето вижда, това е поведението, което то ще копира. 

Разбира се. Както казват много хора, те всъщност са като гъба, която попива абсолютно всичко. 

Абсолютно. 

Какво съветвате децата, как да се предпазят от агресията в интернет? 

Винаги могат да докладват съдържание, могат и да се обаждат към Консултативната линия към Националния център за безопасен интернет на телефон 124-123, а също и чрез чат модул на www.safenet.bg. Там работят обучени психолози, които спрямо ситуацията, могат да ги напътстват какво могат да направят – да докладват, да блокират. Бих посъветвала децата също, когато видят един гаден коментар примерно към друг човек, нека да го докладват, да го блокират този човек, да не сме толерантни към такъв тип хора, да не го подминаваме.  

Кои според вас са основните фактори, заради които възниква кибертормозът? Вие изброихте някои от тях всъщност – поведението на възрастните, на родителите, поведението на медиите. 

Смятам, че това са главните фактори, които влияят на това поведение и ако ние самите като възрастни се научим да не сме агресивни, няма как да очакваме децата да бъдат агресивни. Начини за възпитание има много, които не включват шамари, физическо насилие, вербално насилие. Винаги съм стимулирала и мотивирала родителите да бъдат позитивни към децата си. Да, отнема повече време, може би ще трябва да му обясниш примерно 100 пъти, че не трябва да се пипа печката, докато то разбере, отколкото да се разкрещи родителят, детето да се разплаче – ето това е вербална агресия.  

Всъщност наистина родителите имат ключова роля.  

Абсолютно родителите, както и средата. Средата също има значима роля за изграждането на детето, на личността на детето. Но ето тук отново се родителите, търпимостта към средата. Ако едно дете има всичко, от което има нужда, вкъщи му се обръща внимание, то няма да търси такава в средата и то би било по-склонно, ако нещо не му харесва в средата, да смени средата, отколкото то самото да се променя, за да стане част от определена група хора.  

И пак опираме до възпитание.  

Ами да, първите 7 години са изключително важни.  

Така е. И за да завършим този разговор, искам да ви попитам как можем да научим децата да не бъдат агресивни, какви модели на поведение трябва да демонстрираме и възпитаваме у тях? 

Нека да възпитаваме толерантност към другите, да не се подиграваме на хора, които са различни от нас, да приемаме мнението на други хора също. Защото в интернет масово това, което наблюдавам аз, е как хора се обиждат под определена статия – кой бил малоумен, кой не разбирал статията и някакви такива. Защо трябва да има такива обиди? Какво като се изрекат тези обиди? Какво постигаме? Абсолютно нищо. Вместо това, ако хората изказват мнението си, то може да бъде дори и градивно. Но когато се обиждаме, не се постига абсолютно нищо. Единствено възпитаваме в децата си, че това поведение е ОК. 

Така е, и се надявам повече родители да от чуят, защото това е важно и в крайна сметка децата, които са сега, поведението им ще прерасне в нещо друго, когато станат по-големи, а пък никой не иска да се възпитават престъпници.  

Абсолютно. Като станат родители, тези деца, които в момента някой ден ще станат родители, те ще продължат тази нагласа за агресивно поведение.  

От която всъщност изобщо нямаме нужда, никой няма нужда. 

Абсолютно. 

Аз много ви благодаря за този разговор. 

Аз също ви благодаря. 

Габриела ГАНЕВА