Депутатите приеха удължаването на бюджета на второ четене. До края на месец юли се очаква основните параметри да останат без промяна. Заложеното увеличение на пенсиите е средно с 12%, а заложеният минимален размер на основната заплата за най-ниската държавна длъжност да е 780 лева. Народните представители спориха отново в пленарната зала, причината беше дебата за предложението за еднократната помощ за ученици, записани във втори, трети и четвърти клас по Закона за семейни помощи за деца на учебната 2023-2024 година в размер на 300 лева. Политическите решения и нещата, които са на дневен ред, обсъждаме в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с Мирослав Иванов от "Продължаваме промяната" (бел. ред. интервюто е от 15.06.2023 г.)
Г-н Иванов чрез второто удължаване на бюджета на практика давате възможност на бюджетните ведомства да функционират нормално. Бюджетът на държавата, знаем, е изключително важен, но процесите, които се случват у нас бавят новата план-сметка на държавата. В България специалисти твърдят, че частните инвестиции са мъртви заради политическото несигурност и заради глобалната конюнктура, изобщо липсата на реформа в съдебната система и куп други фактори. Вие имате ли притеснения, вашата партия "Продължаваме промяната“, за приходите и разходите на държавата ни?Вашият въпрос има две страни, две гледни точки. Първата страна е, че действително трябва да бъде приет бюджет и тази година, трябва да започне работа за подготовка на бюджета и за следваща година, защото вече се намираме почти във второто 6-месечие на 2023 година. Всъщност, това беше една от основните причини да се направи всичко възможно да бъде съставен редовен кабинет и Народното събрание да продължи своето съществуване. Аз искам да успокоя всички ваши слушатели, че пари в държавата има, и каквито и да е трактовки да има в противоположна посока, те следва да си тълкуват като спекулации. Българските граждани трябва да се спокойни.
С приемането на законопроекта за удължаване действието на бюджета се подсигуряват най-сериозните проблеми. От друга страна в Министерство на финансите в лицето на новия стар редовен министър г-н
Асен Василев, работи изключително усилено, за да може да се изпълни и дадената от него оценка - да бъде приет на второ четене бюджет за следващата година.
От друга страна това, което вие казахте, че всъщност огромна пречка пред инвестициите в страната е действително несигурността в съдебната система, това е абсолютна истина. И аз като юрист имам практика и опит в тази посока, горчив опит за съжаление. Той е свързан с това, че едно дружество трудно взема решение да инвестира в страна, в която административните процедури са бавни, някои от администрациите са зависими и не функционират по начина, по който всички искаме да функционират.
Отделно от това, няма усещане за справедливост, т.е. когато администрациите не работят, инвеститорите не са сигурни, че ще получат своевременно и справедливо правосъдие, и това забавя някои инвестиции с по две-три години, което обезсмисля смисъла и идеята на всеки инвеститор да заложи на България като доверен партньор. Това е още една причина да искаме действително българската съдебна система да се реформира по начин, който да дава сигурност, спокойствие и усещане за справедливост на всички.
Президентът наложи вето върху промените в Закона за съдебната власт. Очаквахте ли това да се случи?Аз се надявах това да се случи, защото тези изменения не бяха приети по най-добрия начин, дори напротив, те бяха приети в нарушение на Правилника за работа на Народното събрание, който е с акт на закон. По тези предложения, които са такива на парламентарната група на "Възраждане“, на практика не беше проведен адекватен и задълбочен дебат, а тези промени са съществени. И тук действително трябваше да се влезе в един съществен дебат доколко самите предложения се добри, може ли нещо да се добави в тази посока с цел по-добри резултати на тая реформа, което всъщност е връщане на едно предишно положение от преди повече от 15 години. Какво налага връщане на тази система? Сега има мнения, според които отделянето на следствието може би е добър подход.
От прокуратурата – да уточним за нашите слушатели.Точно така. Донякъде това е обосновано, защото концентрирането на подобни специализирани следствени органи по разследване, каквото е следствието, всъщност това дава една допълнителна сила на самата прокуратура. Прокуратура, която виждаме, че на моменти действат конюнктурно – стоят дела на трупчета, не се провежда разследване, а напротив, дори има случаи, в които прокуратурата се ползва като бухалка, това е обществена тайна и хората го знаят. Тези промени бяха приети в последния момент по инициатива на "Възраждане“, подкрепени от ГЕРБ и от ДПС. Създадоха едно мнозинство, което действаше в нарушение на нашия правилник и в нарушение на практиката в подобни случаи. Когато едни изменения са толкова съществени, всъщност не следва да се правят по най-бързия начин, а трябва да има внимателен дебат, внимателно обсъждане какви биха били последиците, дали това е най-добрият подход. За съжаление виждаме, че това започва да се случва като практика, практика, която е налагана от някои от старите формации, от ГЕРБ и ДПС основно.
Давам ви пример с 48-ото Народно събрание, когато водихме тези среднощни заседания, свързани с изменения на Изборния кодекс. Законодателство не трябва да се прави по този начин. То не трябва да е конюнктурно, то трябва да се прави на база реални оценки и на база мнение на всички засегнати лица, и на база целия експертен потенциал, който притежава нашето общество, академични среди, институции, различни организации.
Знаем, че до 10 дни "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ трябва да бъдете готови с проекта си за промените в Конституцията. Г-н Иванов, знаем че обмисляте да бъде премахната длъжността главен прокурор или функциите му да бъдат така орязани. Ще разговаряте по тази идея с всички – такава заявка беше направена. Защо "Продължаваме промяната“ обмисляте подобна промяна и искате такава поправка в Конституцията?Темите, които се обсъждат по отношения промяна на Конституцията, са свързани най-общо с фигурата на главния прокурор и с начина, по който се формира и състава на Висшия съдебен съвет, също така и начина, по който изглежда и функционира служебният кабинет като такъв. И започвайки отзад напред всъщност бих могъл да кажа, че политическата криза, в която България се намира последните две години, доведе до това властта да бъде силно концентрирана в ръцете на един-единствен човек, и това да бъде фигурата на президента, резултат, който противоречи на принципите на парламентарната демокрацията, на парламентарната република като форма на държавно управление.
Далеч преди политическата криза, темата за реформи, свързани с фигурата на главния прокурор е била поставена, и тя е изключително важна. Последните около два месеца и повече сме свидетели на еманацията на това колко сериозен проблем има в тази институция. Вярвам, че всички ваши слушатели ще се съгласят, че у нас са не битува усещане за справедливост.
Ако направим един паралел със съседна Румъния, в която от няколко години се води ефективна борба с корупцията и зависимостите по високите етажи на властта, където бяха осъдени десетки, да не кажа стотици висши политици, бивши министри, народните представители и други държавни чиновници, то у нас всички дела дотук, които прокуратурата все пак е успявала да внесе в съдебна фаза, това обвинение на издържа. И всичките са били оправдавани, имаме такива примери през годините, те не са и много тези производства.
Но при такова усещане за безнаказаност, необходимостта от реформа в съдебната система, в частност прокуратурата, действително изглежда все по-наложителна и все по-неизбежна. И това е причината темата за съдебната реформа и действително фигурата на главния прокурор да е непрекъснато спрягана от нашата коалиция на "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ като един фундамент държавата да тръгне напред.
Но очевидно не всички са на това мнение. Лидерът на социалистите днес заяви, че няма да участва в преговори с вас за подобни промени. Как възприемате реакцията на БСП?Аз съм изключително неприятно изненадан от позицията на колегите от БСП. Те са политици с опит, политици, които са следели отблизо ситуацията в страната, и са били свидетели на подобни конюнктурни прояви на прокуратурата. Аз бих исках да попитам г-жа Нинова дали действително иска случаи, като "Барселона Гейт“ да отлежават по три години на трупчета, случаи, като "Осемте джуджета“, случаи, като "Ало, Ваньо“, "Ти си го избра“? Дали тя намира за нормално начинът, по който функционира прокуратурата към днешна дата? Аз наистина не мога да си обясня поведението на колегите от БСП, за мен това е бягане от отговорност на база конюнктурно-политическо поведение. Защото ние призовахме всички парламентарно представени формации за диалог, за да може да се сформира мнозинство, и това мнозинство в крайна сметка да успее да канализира обществената енергия, която се е създала последните години, и действително да се постигнат тези важни реформи пред стената, с премахване на фигурата на главния прокурор изцяло или с ограничаване на нейните пълномощния.
Но трудно се постигат сякаш мнозинствата. Вчера го видяхме и при новосформиралата се комисия за имунитети – няма председател тази комисия. Днес Десислава Атанасова заяви, че няма друга възможност комисията да заработи, трябва всъщност да се избере председател. Тя обвини в лицемерие ротационните си партньори, т.е. вас, от "Продължаваме промяната“-"Демократична България“, които не подкрепихте единствената номинация за шеф на комисията г-н Хамид Хамид от ДПС.Аз много бих искал да кажа, че лицемерно е в голяма степен да препишеш един законопроект, визирам Закона за противодействие на корупцията, да представяш една концепция като своя, въпреки че повече от година си критикувал своя политически опонент, че тези предложения не са добри, че те не следва да бъдат подкрепени, и когато си ги отхвърлял в две Народни събрания. Това е лицемерие – да твърдиш едно, а една година по-късно да си промениш мнението, да препишеш почти изцяло едно законодателно предложение, да го представяш като свое, и да се представиш след това като радетел за съдебна реформа. А конкретно на вашия въпроси и за действията на тази комисия мога да кажа, че има изход от ситуацията, и то е председателят на Народното събрание да определя кога ще бъдат заседанията на тази комисия и кой съответно в нейния състав ще председателства тези заседания.
Г-жа Атанасова твърди, че няма как това да се случи.Напротив, това е възможно. По аналогия – има такъв текст, който дава възможност на председателят на Народното събрание да насрочва заседанията на постоянните комисии, да определя кой член от нейния състав ще ръководи съответното заседание. Това беше промяна по инициатива и именно на колегите от ГЕРБ-СДС. Така че по аналогия този текст считам, че следва да бъде прилаган, и при разговор личен дори с председателя на Народното събрание, той не е възразил срещу един такъв подход.